Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 24

- Не - каза Брейдън, а гласът му бе изпълнен със скръб. - Как може да се случи това? Как може един войн и толкова добър мъж да си отиде?

Една сълза се спусна надолу по дясната й буза. Тя я изтри бързо, облизвайки устни.

- По същия начин, по който загинаха и останалите. Заради безсмислената вражда, която не би трябвало въобще да започва!

С натежало сърце, Брейдън се опита да възприеме новината.

След смъртта на баща им, когато Ангъс бе само на шестнадесет години, той стана основната опора за Маги и братята й. Всички членове на клана помагаха на семейството, с каквото могат, но винаги гордият Ангъс бе отказвал предложената помощ: Това е моето семейство и аз ще съм този, който ще се погрижи за него. Да бдя над тях е моя отговорност и удоволствие.

Старият му приятел бе един от най-добрите войни, които някога бе познавал. Бяха се упражнявали заедно повече пъти, отколкото можеше да преброи. По-често дори бяха пили и ходили по фусти. Откакто Брейдън се помнеше, Ангъс МакБлар бе като още един брат за него.

- Как? - попита той.

Тя проговори с несигурен глас.

- Загина докато пазеше гърба на Иън.

Брейдън пое дълбоко дъх, за да намали болката, която усети. Иън бе брата близнак на Маги. Двамата бяха истинска напаст като малки.

Спомняше си как Ангъс подмяташе Иън на раменете си, докато калпазанинът бягаше след Маги с намерението да я тормози.

Момко, ако не се научиш да уважаваш мъничката си сестричка, ще ти одера кожата. Колко пъти бе чувал Ангъс да заплашва малкия си брат? И колко пъти бе виждал Ангъс да обвива ръце около Маги и Иън, за да им даде любовта, от която се нуждаеха?

Винаги ще бъда тук до теб, малка Бърборке. Няма да позволя на никой да ти навреди.

Докато съм жив ще те пазя. Това бяха единствените думи, които бе чувал Ангъс да повтаря по-често от заплахите.

- Какво стана с Кейт? - попита Брейдън, мислейки си за жената на Ангъс и двете им малки деца.

- Тя оцеля. Едва. Майка й я взе, за да живее за известно време при тях. Сега прекарва времето си, разкъсвана между това да проклина Ангъс и да се моли на Господ всичко да е само един лош сън.

Брейдън поклати глава при мъката, която долови в тона й. Мили Боже, каква ли болка изпитваше Маги сега. Ангъс беше единственият човек, на когото винаги бе разчитала.

Сега какво щеше да стане с нея?

Повечето жени биха рухнали под тежестта на подобна скръб. В действителност повечето мъже също. И той се запита как се справяше тя. Как бе намерила сила да измисли подобен план, за да прекрати враждата, която бе коствала живота на брат й?

Видя я в нова светлина и в него се надигна силно уважение към нея.

- А Иън?

- Той едва оцеля. - Тъгата напусна очите й, а на нейно място пламна буйна ярост. - Сега глупакът иска да отмъсти за брат ни.

Брейдън можеше да разбере много добре това чувство. Нищо друго нямаше да му достави такава радост, като това да убие онзи МакДъглас, който бе отнел живота на приятеля му. И в този миг той разбра защо Маги бе стигнала до тук.

- Значи това е причината за всичко това. Тук си, за да защитиш Иън.