Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 22

Брейдън се зарадва изключително много, когато видя Маги да напуска общата спалня и да се насочва към малката ниша, където стоеше той, скрит в сенките.

След като тя отиде да нагледа Бриджит, Локлан тръгна обратно към замъка, а Юън и Син се заеха да помогнат на отец Бийд с поправката на теча в нефа*.

Останал сам, Брейдън реши да изчака плячката си.

И каква сладка хапка бе тя, толкова огнена и страстна. Всъщност усети желание да оближе устните си, предвкусвайки капитулацията й.

Да, тя щеше да е толкова вкусна. Такова невероятно лакомство, чакащо да бъде опитано. Нямаше търпение да я вкуси.

Лек бриз повя на поляната, погалвайки непокорните къдрици на гъстата й червеникаво-кафява коса. Дланите го сърбяха да разпусне

* неф или кораб (на фр.) е издължено помещение, част от интериора (обикновено в сгради от типа на базиликите), ограничено от една или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения. - Б. Пр.

тези буйни коси, да прокара пръсти през тях и да ги разстеле по белите й рамене, за да наблюдава как се спускат по голия й гръб и галят нежните й бедра.

Дори по-лошо, би могъл да вкуси слънчевата светлина в косата й, да усети топлината от проникването в нея, докато я държи гола и извиваща се над него, а той спуска ръката си надолу, за да си поиграе с малките червеникаво-кафяви къдрички, покриващи друга част от нея, която той изпитваше огромна нужда да изследва.

Слабините му се стегнаха при тази мисъл. Без съмнение тя щеше да отвърне подобаващо. Имаше шесто чувство за тези неща и то му подсказваше, че Маги ще бъде наистина невероятна.

Да, щеше да го язди силно и бързо, и да му достави безкрайна наслада.

Той се усмихна в очакване тя да се приближи към него.

Кафявата й рокля бе съвсем обикновена и износена, а върху нея носеше плейд в червено и черно. И все пак в походката й имаше толкова гордост, такава самоувереност, че един мъж трябваше да е глупак, за да не я забележи.

А неговите глупави дни бяха приключили.

- Маги - повика я той щом тя мина покрай него.

- Мили Боже! - ахна тя, слагайки ръка на гърдите си. - Да не се опитваш да ме изплашиш до смърт.

- Не, мислех, че ме видя.

Съмнение затъмни очите й, когато го погледна подозрително.

- Да те видя спотаил се в сенките, като някой зъл звяр, тръгнал на лов за праведни души? Ха! Без съмнение си ме чакал тук, Брейдън МакАлистър и не се преструвай, че не е така.

Брейдън се разсмя на възприемчивостта й. Как го правеше? Как бе способна да прозре тактиките му. Усмихна се така, че се появиха трапчинките му, на които никоя жена не бе устояла досега.

- Тъй като изглежда ме познаваш толкова добре, тогава ми кажи, какво си мислех.

Тя присви очи и го постави на място с проницателността си.

- Нямам идея, но съм сигурна, че включва някоя жена, лежаща бездейно по гръб.

Прямотата й го изуми. Но само за секунда. За него бе освежаващо да открие жена, която говори толкова открито за мислите си.