Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 20

Но не и Маги. Не, че имаше нещо против. Той обичаше преследването. То правеше победата още по-сладка.

В крайна сметка, той щеше да бъде победител. В това не се съмняваше.

- Между другото - намеси се Юън, докато

заставаше до Брейдън, - какво казваше по-рано за ухажването на момичето? Не мисля, че да й крещиш пред останалите е особено очарователно.

- Не съм й крещял.

- О, направи го - намеси се Син. - Беше дяволски близо до това да й отнесеш главата е думите си.

Осъзнавайки, че няма смисъл да спори с двамата, Брейдън въздъхна.

- Много добре, ще се опитам да се държа по-любезно с нея следващия път, когато се срещнем.

- Да - каза Син с остър поглед. - Направи го.

В момента, Брейдън се чувстваше така, сякаш е заседнал насред къпинови храсти и навсякъде по тялото му се забиват тръни.

- Ще го направя - процеди той през стиснати зъби.

Да, точно така, щеше да се държи по-мило. И когато я накараше да яде от ръката му, те всички щяха да му бъдат задължени.

- Видя ли как те гледаше Брейдън? - попита Пеги малко по-късно, когато тя и Маги напускаха общата стая, където бяха настанили Бриджит.

- Да - каза Маги. - Като котка, дебнеща мишката, която иска да измъчва.

Пеги изсумтя неприлично.

- Едва ли. Този мъж е очарован от теб.

- Всички жени очароват този мъж. Всички, освен мен.

- Маги - смъмри я Пеги, - какво ти става? Не си била толкова сурова към никого.

Маги се спря в тесния коридор. Приятелката й беше права. През целия си живот бе мила с всеки, когото срещаше. Дори и братята й бяха впечатлени от способността й да успокоява кавги и да поддържа баланса.

Но Брейдън винаги я смущаваше. Всеки път, когато се приближеше, сърцето й биеше силно, ръцете й трепереха и сетивата й се замайваха. Той я зашеметяваше и тя губеше контрол.

През цялото време се държеше любезно с нея, но я държеше на почтително разстояние. Нито веднъж не я бе поглеждал и не я бе виждал като жена.

През всичките тези години тя бе копняла, да я забележи. Да й даде някакъв знак, че не е невидима.

Но никога не се появи дори намек за това. Никога.

Маги въздъхна и попита:

- Пеги, някога копняла ли си за нещо толкова силно, че да усещаш болка в същината на душата ти заради него?

Пеги сбърчи чело замислено.

- Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.

Маги се облегна на стената, мислите й станаха хаотични. Много отдавна бе подарила сърцето си на мъж, който не знаеше за нейното съществуване. Бе го наблюдавала как се превръща от неопитен младеж в женкар, с когото трябваше да се съобразява. Всеки път, когато чуваше разкази за подвизите на Брейдън, сърцето й се късаше по малко. С всяко негово завоевание, тя осъзнаваше, че той се отдалечава от нея.

След известно време бе осъзнала, че нищо, което прави, няма да привлече вниманието на Брейдън. Нито тортите и сладкишите, които бе приготвяла специално за него в дните, когато знаеше, че ще посети дома й. Нито дори скъпия парфюм, който Ангъс й бе е донесъл преди години от пътуването си в Ирландия. Сладък, прекрасен парфюм, който бе ползвала заради Брейдън.