Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 3

– Ваше Величество? – попита Хю, в гласът му се усещаше тревога.

Хенри почеса кестенявата си брада.

– Имаш дъщеря, нали Хю?

– Да, Ваше Величество, три останаха живи.

Хенри кимна, след това погледна към Дрейвън, който нагло посрещна погледа му.

– А ти Дрейвън?

– Имам брат пройдоха, от когото се опитвам да се отърва с години.

Същият този брат изсумтя възмутено на десетина крачки от него, но мъдро запази мълчание в присъствието на краля.

Озадачен, Хенри се замисли по въпроса.

– Кажи ни, Саймън – обърна се той към по-малкия брат на Дрейвън. – Кое е най-скъпото нещо на тази земя за брат ти?

Дрейвън се обърна леко, за да види как брат му се гърчи под погледа на краля. Саймън проговори със сведена глава.

– Истината е, Ваше Величество, че той цени само честта си. Би умрял, за да я защити.

– Да – каза Хенри замислено. – Виждали сме докъде би стигнал той, за да удържи на думата си. Добре тогава, искаме Дрейвън да се закълне в честта си, че няма да напада или безпокои Хю, а той от своя страна, ще даде една от дъщерите си като залог за доброто си поведение.

– Какво?! – Хю извика толкова силно, че Дрейвън почти помисли, че гредите ще се срутят върху тях. – Не може да говорите сериозно.

Хенри погледна яростно към Хю.

– Сър, самозабравяте се. Говорите срещу вашия крал и предавате земята, върху която стъпвате.

Лицето на Хю стана по-алено и от тъмночервената туника, която Дрейвън носеше върху ризницата си.

– Ваше Величество, умолявам Ви, не искайте това от мен. Дъщерите ми са крехки създания, не са свикнали да се справят с трудности и да общуват с мъже. Най-голямата ще се омъжва след няколко седмици, а другата е монахиня, дала обет в „Св. Анна". Със сигурност не бихте изискали да пристъпят клетвите си, за да бъдат държани като заложници за неопределено време?

– Споменахте трета дъщеря?

На дългото изпито лице на Хю се изписа истински ужас.

– Ваше Величество, Емили е най-деликатната от дъщерите ми. Тя се плаши и от най-малкото. Само час с Рейвънсууд и тя ще умре от страх. Умолявам Ви, не искайте това!

Хенри присви очи.

– Иска ни се да ни бяхте оставили друг избор. Но вместо това ни отегчихте с неспирни оплаквания и обвинения от лордовете ни. Нещо повече, утре сутрин ще пътуваме до Хексам, за да разрешим още един въпрос между двама барони, които изглежда не могат да се грижат за земите си. Всичко, което искаме, е мир! – извика Хенри.

Погледът на краля стана по-остър.

– Хю, ти си този, който искаше да се намесим по този въпрос. Това е нашето решение, така че нека бъде сторено и горко на безразсъдния човечец, който пристъпи думата ни.

Хенри сякаш се успокои малко.

– Лейди Емили трябва да бъде предадена на Дрейвън.

Дама в неговия дом! Дрейвън можеше да усети как устните му се изкривяват при тази мисъл. На върха на езика му беше да каже на Хенри, да забрави цялата тази работа, но само един поглед му бе достатъчен, за да не подлага под въпрос решението на краля.

Тогава се случи най-невероятното нещо. Хю падна на колене пред трона на Хенри. Жълтобялата му туника се разпиля около него, докато свеждаше глава, за да докосне каменния под.