Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 5

И тогава се обърна към Дрейвън:

– Лейди Емили ще се счита за наша повереница. Всяка нанесена ѝ вреда, ще бъде вреда, нанесена на нас. Вярваме, че ще я защитаваш, както се полага?

– Да, Ваше Величество. Ще я пазя с живота си.

– Добре. Сега върви и се подготви. Дрейвън, намери свещеника ни и направи своя обет.

Хенри премести погледа си към Хю, след което каза злокобно.

– Дрейвън ще язди с теб до дома ти, за да е в безопасност дъщеря ти. Ако кралският ни пратеник се върне от Рейвънсууд с новини, че тя не е там, няма да бъдем доволни.

Те се поклониха едновременно и излязоха от тронната зала.

Веднъж щом тежката дървена врата се затвори зад тях, Хю се извърна към Дрейвън.

– По един или друг начин, ще те убия заради това – изсъска той.

– Това заплаха ли е? – попита Дрейвън с лека нотка на веселие в гласа си. Последното нещо, от което Дрейвън се страхуваше, бе смъртта; в действителност би я посрещнал с облекчение.

Саймън сграбчи Дрейвън и го издърпа от Хю.

– Кралят е съвсем наблизо – прошепна той вбесен. – Да не би някой от вас да иска още една аудиенция с него?

Очите на Хю пламнаха. Той се обърна и си тръгна.

– Не се страхувай, Хю. Ще посрещна много радушно дъщеря ти.

В коридора проехтя проклятие, но Хю не се обърна и чак след като графът изчезна от погледа му, Дрейвън си позволи на лицето му да проличи, колко зле се чувстваше вътрешно.

Нито една дама не бе влизала в Рейвънсууд почти двадесет години. Затваряйки очи, за да заличи спомена, Дрейвън си пожела да може да спре писъците и молбите за милост, които кънтяха в главата му.

А сега идваше друга дама.

– Ще е само за една година – прошепна Саймън.

Дрейвън спря погледа си върху него.

– Трябва ли, братко, да ти напомням за проклятието?

– Ти не си като баща си.

Той повдигна вежди.

– Така ли мислиш? Не съм ли му равен по бързина в битките? Не казват ли всички, че съм одрал кожата му?

– Ти не си като баща си повтори Саймън.

Но Дрейвън не го чу и този път. Защото той знаеше истината. Беше син на баща си и за разлика от Саймън, проклятието на зловонната кръв на този мъж течеше във вените му.

Да доведе жена от благородно потекло в Рейвънсууд, бе, все едно да предизвика екзекуцията ѝ, а Дрейвън бе на път да заложи честта си за благополучието на дамата.

Съдбата наистина бе жестока кучка и този ден му се присмиваше силно.

Глава 1

Всичко, което една жена трябва да знае за мъжете е, че те са същества, подвластни на препаската си^[4]. Обърнете внимание на панталоните им и ще имате пълен контрол върху тях, защото когато мъжественият им орган е взел надмощие, разумът им изчезва.

Емили седеше на своето легло до сестра си Джоан, опитвайки се да не обиди Алис, като се ухили на изявлението ѝ. Тя притисна ръка до устните си, за да потисне веселието си.

И тогава направи злочестата грешка да погледне към Джоан. Двете избухнаха в смях.

Кой не би се засмял? Особено, имайки предвид картината, появила се в съзнанието ѝ, за извънредно голямата препаска, която годеникът на Джоан носеше.