Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 2

Двамата стражи, които стояха неподвижни като статуи, пазеха трона, на който седеше кралят. Облечен в цвят на черна черница, със златна корона, която блестеше от светлината на факлите, Хенри изобщо не изглеждаше доволен, докато местеше погледа си между двамата благородници. Въпреки че Дрейвън бе пролял кръвта си и щеше да продължава да го прави, за да защити престола на Хенри, той знаеше границите на толерантността на своя владетел, а в този момент, те бяха стигнали до краен предел.

Хю небрежно се приближи към трона на Хенри.

– Искам да остави на мира земите ми. Ваше Величество. Със сигурност има достатъчно такива, за да се укроти и остави на спокойствие Уоруик.

Хенри Плангагенет не бе човек, към който можеш да се приближиш необмислено. Той бе мъж, изграден от непоколебимост и кураж, който имаше много общо с Дрейвън, но въпреки това, мъж, който му беше задължен.

По лицето на Хенри се четеше дяволска ярост.

След миг– на здрав разум, Хю пристъпи назад и сведе поглед към каменния под.

Хенри погледна към Дрейвън и въздъхна.

– Не разбираме как е започнал този конфликт. Дрейвън, ти казваш, че той те е нападнал, а Хю, ти твърдиш, че той е атакувал теб и нито един от двама ви не иска да признае кой е предизвикал конфликта. Това ни напомня за две невъзпитани деца, които се карат помежду си за играчка и твърдят едновременно, че това не е справедливо. Специално от теб очаквахме повече, Дрейвън^[1].

Рейвънсууд даде всичко от себе си, за да прикрие гнева, който бушуваше в него. Бе служил вярно на Хенри през повече от половината си живот. И въпреки това, не бе глупак или нечия пионка, и не отговаряше пред никого, освен пред себе си. Хенри знаеше това много отдавна и именно то правеше Дрейвън толкова ценен съюзник за него. Съюзът им бе изкован в битки и с кръв.

Гневът му се разпали и Дрейвън се осмели да срещне погледа на краля като равен.

- Както добре Ви е известно, господарю, аз няма да треперя от страх, нито ще сведа глава пред някой, който напада селяните ми и опустошава посевите ми. Ако Хю иска война, тогава за Бога, със сигурност аз съм този, който ще му я осигури.

Хенри погледна нагоре, сякаш търсеше помощ от светците.

– Вече се изморихме от битките между нашите лордове. Осъзнаваме, че по време на управлението на Стивън^2] , бяха разпуснати, но това време отмина. Вече аз, Хенри, управлявам тази земя и в нея ще цари мир – той погледна право към Дрейвън. – Ясно ли е?

- Да, господарю.

След това Хенри погледна към Хю, който все още разглеждаше пода пред краката си.

– А на теб?

– Да, Ваше Величество. Суровите черти на лицето на Хенри се отпуснаха леко.

– Това е добре. Но тъй като не сме толкова глупави, трябва да подсигурим сделката по-дълготрайно, не можем да оставим мишките да танцуват, докато котката я няма.

В гърлото на Дрейвън се настани тревожно чувство на страх. Познаваше Хенри достатъчно добре, за да разбере, че това, което щеше да последва, няма да му хареса.

Кралят продължи:

– Тъй като никой от вас не иска да признае, че е нападнал първи, ще се осланяме на мъдростта на Соломон. Ако и двамата притежавате нещо, което е скъпо на другия, вероятно ще премислите, преди да предизвикате нови нападения.