Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 145

– Вие сте красива девойка. Предполагам, че е било неразумно да ви оставяме под опеката на Дрейвън.

– Ваше Величество, аз...

– Дали ли сме Ви разрешение да говорите? – рязко попита той.

Емили преглътна страхливо и бързо стисна устни.

– Така значи – каза Хенри. – Можете да изпълнявате заповеди.

Тя кимна, докато изучаваше златните обувки на краля.

– Добре – той остана смълчан за няколко минути, през които сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите.

Когато проговори, гласът му беше суров и ядосан, а очите му я изгориха със злобата си.

– Сега ни кажете, да или не, Дрейвън ли е бащата на вашето дете?

Тя прехапа устни, отказвайки да отговори. Ако не можеше да му обясни всичко, тогава не би казала нищо, с което да осъди мъжа, когото обича.

Той се намръщи така, че чак дъхът ѝ секна.

– Да не би да изпитвате търпението ни? –попита Хенри, а гласът му беше още по-заплашителен от преди.

– Не, Ваше Величество.

– Тогава отговорете на въпроса ни.

Емили си помисли, че ще припадне от нерви, когато тишината продължи сякаш безкрайно.

Гневът му се засилваше.

– Защо не отговаряте на въпроса ни?

По бузите ѝ се стекоха сълзи, когато вдигна глава.

– Не мога.

Хенри замръзна.

– Хайде сега, не плачете. Мразим сълзите –той ѝ подаде кърпичката си. – За Бога, обършете си сълзите.

Тя направи каквото ѝ заповяда.

Той я погледна по-мило.

– Сега ни кажете какво се е случило, докато бяхте под грижите на Дрейвън.

Емили си пое дълбоко дъх и бавно започна да разказва на Хенри цялата история от момента, в който видя Дрейвън за първи път, до момента, в който ѝ отне девствеността.

Тя направи всичко възможно да не се излага, но искаше да е откровена с краля. За да го накара да прости на Дрейвън за действията му.

– Виждате ли, Ваше Величество, не беше негова вината – каза тя, поглеждайки към него. – Дрейвън се опита да устои, но аз не му позволих. Ако някой трябва да бъде обвинен, това съм аз.

Погледът на Хенри можеше да си съперничи със зимния студ.

– Дрейвън знае по-добре от всеки, какво правим с тези, които ни предават.

– Но, Ваше Величество, моля ви, той е ваш лоялен поданик. Той Ви е служил през целия си живот.

– Достатъчно – прекъсна я той рязко, с което я накара да подскочи от ужас. – Говорите за неговата служба така, сякаш сте напълно наясно с нея. А доколкото познаваме Дрейвън, намираме това трудно за вярване. Разказвал ли ви е той как дойде да служи на короната?

Тя поклати глава.

Студенината изчезна от очите му, когато заговори за Дрейвън.

– Той не беше по-голям от четиринадесет, когато го срещнахме. Знаехте ли това?

– Не, Ваше Величество.

Хенри започна да се разхожда пред нея и продължи историята си.

– Събирахме войска във Франция, срещу Стивън, когато се натъкнахме случайно на негова тренировка.

Той спря за момент, сякаш за да си припомни събитието.

– Дрейвън се би като лъв и го наблюдавах изумен, как обезоръжи своя лорд. В този момент разбрах, че съм наблюдавал едно момче в битка, което ще се превърне в непобедим воин.

Емили повдигна вежда учудено, когато забеляза, че Хенри започна да говори за себе си в единствено число. Но тя мъдро запази мълчание, докато той продължаваше да разказва.