Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 147

– Но това е истината, Ваше Величество.

Хенри се разсмя злобно.

– Ние вярваме, че го обичате, жените са склони на подобни романтични идеи. Но Дрейвън е воин от главата до петите. Намираме, че е невъзможно да изпитва подобно нещо. Не! –каза той решително. – Ще го накажем по начина, по който му бяхме обещали, ако посмее да ви докосне.

– Какво е неговото наказание, Ваше Величество?

Хенри се обърна и я изгледа рязко.

– Той не ви ли е казал, каква е цената на вашата девственост?

- Не.

– Когато дойде утре, ще бъде обесен, измъчван и разкъсан за предателството.

Емили се почувства така, сякаш я бяха ударили. Всъщност, тя не беше сигурна, как все още стои на краката си, като коленете ѝ бяха омекнали, а краката ѝ трепереха от страх.

– Не! – ахна тя. – Не може да говорите сериозно.

Лицето му остана безизразно и той кимна.

– Дрейвън знаеше последствията – каза Хенри студено.

Емили затвори очи и се опита да си поеме въздух.

– Моля ви, Ваше Величество – започнала го умолява тя. – Правете с мен каквото искате, но не го наранявайте. Умолявам ви. Не можете да му причините това. Не и когато вината е изцяло моя.

Но той не отговори.

Емили изхлипа от мъка и падна на колене.

– Какво направих? – попита тя. Искаше ѝ се никога да не беше планирала съблазняването на Дрейвън.

– Изправете се, лейди.

Емили избърса сълзите си и прехапа треперещите си устни, после бавно се изправи на крака.

Този път видя, че чертите на Хенри се бяха смекчили малко, когато я погледна внимателно.

– Вие наистина ли го обичате?

– Да, Ваше Величество, обичам го повече от живота си.

Хенри обмисли думите ѝ за минута, преди да започне отново да крачи пред нея.

– Наясно ли сте за обвиненията на баща ви, относно дейностите на Дрейвън?

– Да, Ваше Величество, но аз знам, че Дрейвън не ги е извършил.

– И откъде знаете?

– Бях с него в нощта, когато Кесуик е бил нападнат.

– Можете ли да го докажете?

Тя погледна към издутия си корем.

Хенри се разсмя горчиво.

– Да, вярваме, че можете да го направите.

В продължение на няколко минути, той се разхождаше безмълвно, докато тя стискаше ръцете си една в друга, ужасена от това, което щеше да каже на нея или да направи на Дрейвън.

Точно когато си мислеше, че нервите ѝ няма да издържат повече тракащия звук от обувките на Хенри по пода, той проговори:

– Много добре, милейди, казваме ви това, защото любовта ви към Дрейвън е искрена. Ако утре видим доказателство, че той също ви обича и че именно любовта му е била причината за неговото предателство, може и да го помилваме.

Емили вдигна поглед и духът ѝ се приповдигна.

– Но – предупреди той, а лицето му беше сурово. – Ако не видим такова нещо и се окаже, че Дрейвън не е направил нищо повече от това да ви използва, докато сте били под опеката му, ще поеме наказанието си бързо и напълно. Това ясно ли е?

– Да, Ваше Величество.

– Сега ни оставете.

Емили направи реверанс и си тръгна заднешком.