Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 144

– Кураж, милейди – прошепна Алис и сложи успокоително ръка на рамото ѝ.

Емили ѝ благодари, като потупа ръката ѝ върху рамото си.

Поемайки си дълбоко дъх, за да придобие малко смелост, тя се насили да напусне покоите си и заслиза по стълбите, които щяха да я отведат в голямата зала на баща ѝ, където я очакваше крал Хенри.

Стражата на краля и придворните се бяха скупчили в подножието на стълбите. Слугите тичаха да им донесат храна и напитки, а хрътките се шляеха между краката им.

За неин ужас, всички очи се обърнаха към нея, когато слезе по стълбите и изведнъж настана тишина.

Емили се протегна да докосне брошката на Дрейвън, която носеше закачена на мантията си, сякаш в нея се криеше част от неговата смелост. Когато Алис ѝ върна бижуто, това я съкруши. Но след месец, реши да я носи като спомен от един прекрасен ден.

Сега, повече от когато и да било, се нуждаеше от този спомен.

Когато се приближи до групата, придворните се скупчиха един до друг и Емили дочу ужасните неща, които започнаха да си шепнат.

– Не е достатъчно хубава, за да оправдае смъртта на защитника — каза една жестока придворна дама, когато Емили мина покрай нея.

– Пред цялото време съм си мислел, че Рейвънсууд предпочита компанията на своя оръженосец – каза един от мъжете.

– По-добро е от моето предположение. Аз си мислих, че предпочита компанията на брат си!

Избухна смях.

Тя се изчерви, но хвърли твърд гневен поглед към дамата и нейния лорд.

Те извърнаха лица засрамено.

Емили никога не се плашеше лесно. Тя вдигна високо глава.

– Смейте се колкото желаете – каза им тя. –Но дори пръста на лорд Дрейвън струва повече, отколкото Повечето от вас взети заедно. Ако той беше тук, никой от вас нямаше да има смелост дори да погледне към него, а още по-малко да му отправя обидни думи.

Те се спогледаха един друг и това ѝ показа, че е права.

Баща ѝ се появи някъде откъм тълпата, кимна одобрително и се присъедини към нея. Целуна я по челото и тя го хвана под лакът.

– Никога не позволявай да се каже, че моята дъщеря не е най-смелата в християнския свят –прошепна ѝ той.

Лесно му беше да го каже, защото нямаше идея как коленете ѝ се подгънаха, нито как стомахът ѝ се беше свил на топка.

Той потупа ръката ѝ успокоително и я въведе в голямата зала, където ги очакваше кралят.

Емили видя Хенри веднага. Той беше висок мъж, с рижа коса и човек трудно можеше да го пропусне. Тя очакваше да е седнал, но в действителност се разхождаше из стаята, с ръце, сключени зад гърба.

Тя направи дълбок реверанс, когато той най-накрая ѝ обърна внимание.

– Вижте какво е направил той – каза баща ѝ рязко, посочвайки заобления ѝ корем.

Погледът на Хенри се плъзна по корема ѝ, където съвсем наскоро беше започнало да ѝ личи в какво състояние е. Емили се изправи и притисна ръце към корема си, за да го предпази.

– Оставете ни – нареди кралят. – Желаем да разговаряме с дамата насаме.

Баща ѝ кимна и я остави с краля.

Емили стисна студените си ръце една в друга и задържа погледа си в пода.

Хенри се приближи и спря пред нея.