Читать «Абсолютна памет» онлайн - страница 214

И все пак той би предпочел куршум в главата пред всичко това.

Вярно, бе позволил на Богарт да му купи нови дрехи и обувки, защото бе изгубил своите благодарение на Леополд и Уайът. Това бе сериозна загуба за беден човек като него.

Богарт го бе умолявал да приеме възнаграждение от федералното правителство за работата си. Капитан Милър бе настоявал за същото от името на полицейското управление в Бърлингтън.

- Бяхме те наели като консултант, Еймъс - бе повтарял той, докато най-сетне се бе уморил да го прави.

Декър отказа да приеме каквото и да било заплащане.

Не го направи от благородни подбуди. Нуждаеше се от пари, за да живее. И нямаше проблем да получи дължимото си.

Направи го от чувство за вина.

Изправих се пред Белинда Уайът и заявих, че искам да стана полицай. Казах, че искам да стана полицай, защото полицаите защитават хората. Тя никога не е забравила думите ми, изопачила ги е и им е придала зловещ смисъл. А появата на Леополд само е наляла масло в огъня и той се е разгорял с адски пламък. В резултат на това причиних съвсем неволно смъртта на толкова много хора, включително на тези, без които не мога да живея.

За Декър нямаше никакво значение, че думите му не са криели никаква зла умисъл. За мъртвите очевидно нямаше никакво значение какво е искал да каже и какво не. Както навсякъде в живота и тук всичко бе въпрос на причина и следствие.

А причината бях аз.

Следствието бе прекалено ужасяващо, за да си го помисли дори, макар да имаше чувството, че сега не може да мисли за нищо друго.

Декър не можеше да си позволи да се отдаде на самосъжаление, нито да размишлява върху случилото се, вглъбен в себе си, вперил поглед в пъпа си. Трябваше да си изкарва прехраната, затова в даден момент щеше да стане от пейката и да отиде да си потърси работа с прилично заплащане. Сега обаче, тази вечер, тъкмо преди Дядо Коледа да раздаде своите подаръци, Декър щеше да си седи тук, да се отдава на самосъжаление и да размишлява, вперил поглед в огромния си пъп.

А може би не.

До него седна някой, кръстоса крака и потрепери леко от студа.

Декър дори не го погледна.

- Мислех, че вече си се прибрал във Вашингтон - каза той.

Богарт сви рамене.

- Прибрах се, но се върнах тук, за да довърша нещо.

- Бъдни вечер е. Семейството няма ли да ти липсва?

- Какво семейство?

- Носиш халка.

- Разделихме се, Декър. Преди няколко дни.

- Съжалявам.

- Е, тя не съжалява, а, честно казано, и аз не съжалявам.

- Деца?

- Тя работи на Капитолия, прекарва в офиса по цели нощи. И двамата така и не намерихме време за деца... Уайът ти е казала, че е правила секс с Деби Уотсън, така ли?

- Излъга - отвърна Декър.

- Откъде знаеш? Защото си прав, между другото: аутопсията показа, че тя не се е превърнала изцяло в мъж. Не е притежавала нужните... атрибути.

- През цялото време седеше със събрани колене. Един мъж трудно би го направил. Има и още нещо, не мисля, че наистина е искала да се превърне в мъж. Случилото се с нея е наклонило везните в тази посока. Но тя не е могла да стигне до края.