Читать «Абсолютна памет» онлайн - страница 213

Едното простреляно с четирийсет и пет калибров пистолет, отнел живота на куп невинни жертви.

Другото, буквално задушено до смърт от един затлъстял мъж.

И двамата си получиха заслуженото. Само един от хората, които бяха убили, заслужаваше да умре. Така и не откриха тялото на Джайлс Евърс. Но, както бе обещала Белинда Уайът, в дома на баща му пристигна колет.

Лекарите стигнаха до извода, че Клайд Евърс е паднал мъртъв, когато го е отворил.

Получаването на отрязана глава в кутия може да предизвика подобен ефект.

Декър се поправи: може би двама души заслужаваха да умрат.

А може би четирима, ако прибавеше и родителите на Белинда, които от чиста алчност се бяха обърнали срещу дъщеря си в момент, когато бе имала най-голяма нужда от подкрепата им.

Все пак беше Бъдни вечер и не искаше да мисли за смърт на този ден. Въпреки това тя го заобикаляше от всички страни и се опитваше да прогони останалите му мисли.

Бе посетил гробовете на жена си и дъщеря си. Ланкастър го бе изненадала с появата си и с цветята, които бе оставила. Бяха разговаряли тихо в продължение на няколко минути с надеждата да извлекат някаква нормалност от ситуация, която определено не бе нормална.

Декър седеше на пейката, защото от „Резидънс Ин“ бяха организирали коледно тържество за гостите, които щяха да прекарат празниците в хотела. А той нямаше никакво желание да участва в празненства. В резултат на което бе предпочел пейката навън, под снега, вместо традиционния яйчен коледен пунш и хора, които се опитват да го въвлекат в оживени, но безсмислени разговори. А Декър не можеше нито да участва в тях, нито да ги оцени.

Градската управа бе взела решение да отвори „Мансфийлд“ за следващата учебна година. Дотогава щяха да почистят кръвта, но трагедията бе нанесла рани, които нямаше да зараснат никога. Губернаторът на щата възнамеряваше да присъства на първия учебен ден и да произнесе реч по случай обновяването на гимназията.

Декър нямаше никакво намерение да посети церемонията.

Властите бяха зазидали входа към подземния тунел, който водеше от училищния стол до работилницата по трудово. Армията пък бе заляла с бетон прохода, който свързваше училището с военната база. На втори януари се очакваха да пристигнат булдозери, които да изравнят със земята изоставените сгради и да пренесат останките от оборудването в друга военна база, обречена на бавна смърт.

Представителите на националните медии се стекоха в Бърлингтън като мухи на мед веднага след като властите обявиха самоличността на убийците и заявиха, че те са мъртви. Богарт бе успял да опази в тайна името на Декър. Агентът на ФБР се оказа доста свестен човек, който оценяваше истински важните неща в живота.

Повечето хора не биха се отказали от признанието, което заслужават за това, че с риск за живота си са осуетили плановете на двама убийци. В наши дни подобно геройство носеше купища пари: книги, филмови права, предложения за добре платена работа от реномирани детективски агенции, срещи с политици и популярни личности. Декър можеше да спечели милиони последователи в която и да било социална мрежа.