Читать «Уейуърд» онлайн - страница 5

На двеста метра от пътя стигна до камъните — гранитни канари, пръснати между боровете. Там, където гората продължаваше нагоре по склона, имаше гола скала, наполовина заровена в земята.

Итън я приближи.

От три метра гладката отвесна повърхност изглеждаше съвсем естествена, до кварцовите жили и ярките петна мъх и лишеи.

По-отблизо илюзията не бе така убедителна. Скалата изглеждаше малко по-четвъртита от очакваното.

Итън спря на няколко стъпки от нея и зачака.

След малко чу приглушеното механично бръмчене на зъбните колела. Цялата скална повърхност се повдигна като огромна врата на гараж, достатъчно широка и висока, за да побере автовлак.

Итън се наведе и мина под вдигащата се врата. Обгърна го влажният хлад на подземие.

— Здравейте, Итън.

— Маркъс.

Същият ескорт като миналия път — младеж на двайсет и няколко, подстриган нула номер и с издяланата челюст на пехотинец или ченге. Носеше жълта мушама и Итън се сети, че отново е забравил да си вземе якето. Очакваше го поредното студено пътуване.

Маркъс беше оставил открития „Вранглер“ без врати с включен двигател, обърнат в посоката, от която беше дошъл.

Итън се качи на мястото до шофьора.

Вратата тежко се затвори зад тях.

Маркъс освободи ръчната спирачка и превключи на скорост.

— Господин Бърк е с мен — каза той в микрофона си. — Тръгваме.

Джипът се понесе напред по еднолентовото платно без никакви означения.

Започнаха да се изкачват под ъгъл петнайсет градуса.

Стените на тунела бяха гола скала.

На някои места по камъка се спускаха струйки вода и лъкатушеха по пътя. От време на време по предното стъкло падаше по някоя капка.

Флуоресцентните лампи прелитаха размазани над главите им като мрачна оранжева река.

Поради течението и ръмженето на двигателя бе прекалено шумно за разговори. Итън нямаше нищо против. Облегна се на сивата винилова седалка и потисна желанието да разтрие ръце заради студения влажен въздух.

Ревът на двигателя намаля — ушите му бяха заглъхнали от промяната на налягането.

Преглътна.

Ревът се върна.

Продължиха да се изкачват.

При скорост 55 км/ч пътуването продължи само четири минути, но му се стори по-дълго. Имаше нещо объркващо и изкривяващо времето в целия този студ, шум и вятър.

В усещането, че буквално си пробива път нагоре през планина.

Изнервящото очакване от срещата с него.

Тунелът свърши в огромна пещера с площта на десет склада. Стотина хиляди квадратни метра или повече. Достатъчно голямо място за строеж на пътнически самолети или космически кораб. Но вместо това то съдържаше провизии. Огромни цилиндрични резервоари, пълни с основни хранителни продукти. Дълги редици рафтове с височина дванайсет метра, на които бяха наредени припаси и дървен материал. Всичко необходимо за поддържането на последния град на земята през следващите години.

Маркъс вкара джипа през стъклена врата с надпис СУСПЕНДИРАНЕ. Зад входа светеше мъглива синя светлина и сякаш леден пръст мина по гърба на Итън, когато си помисли какво се крие вътре.