Читать «Внимавай какво си пожелаваш» онлайн - страница 191

— Може да е стюардът.

— Малко вероятно, полковник. На вратата има табелка „Не безпокойте“, пък и човекът не почука. Влезе така, сякаш каютата е негова.

— В такъв случай наблюдавайте внимателно вратата и ако някой излезе, не го изпускайте от очи. Отивам да проверя дали Кран има да докладва нещо от втора класа. Ако няма, ще опитам да дремна за няколко часа. Ще ви сменя в два. Ако се случи нещо съмнително, веднага ме събудете.

— И какво си планирала за нас, когато пристигнем в Ню Йорк? — попита Себастиан.

— Ще останем там само за трийсет и шест часа, така че не можем да си позволим да изгубим нито миг — отвърна Сам. — Сутринта отиваме в музея „Метрополитън“, после правим бърза разходка из Сентръл Парк и обядваме в „Сарди“. Следобед отиваме във „Фрик“, а за вечерта татко ни е намерил билети за „Здрасти, кукло!“ с Карол Чанинг.

— Значи няма да има време за пазаруване?

— Ще ти позволя да се разходиш по Пето авеню, но само ще разглеждаш витрините. Не можеш да си позволиш дори кутията, та какво остава да сложиш нещо в нея. Но ако искаш някакъв спомен от посещението, ще минем през „Мейси“ на Западна трийсет и четвърта, където можеш да избираш от куп неща за по-малко от долар.

— Май отговаря на стандартите ми. Между другото, какво е „Фрик“?

— Любимата художествена галерия на сестра ти.

— Но Джесика никога не е стъпвала в Ню Йорк.

— Това не й пречеше да знае всяка картина във всяко помещение. Там ще видиш най-любимата й картина.

— Вермеер, „Момиче, прекъснато по време на музика“.

— Не е зле — похвали го Сам.

— И още един въпрос, преди да изгася лампата. Кой е Себастиан?

— Не е Виола.

— Сам си я бива, а? — каза Ема, след като двамата с Хари излязоха от ресторанта и заслизаха по широкото стълбище към каютата си на главната палуба.

— И Себ може да благодари на Джесика за това — отвърна Хари и я хвана за ръка.

— Иска ми се да беше с нас сега. Вече щеше да е нарисувала всички, от капитана на мостика до Брейтуейт, сервиращ следобедния чай. Нямаше да пропусне дори Персей.

Хари се намръщи, докато вървяха мълчаливо по коридора. Не минаваше нито ден, без да се упрекне, че не бе казал на Джесика истината за самоличността на баща й.

— Попадал ли си на джентълмена в трета каюта? — прекъсна мислите му Ема.

— Лорд Гленартър ли? Не, но видях името му в списъка на пътниците.

— Дали не е същият лорд Гленартър, който се оженил за баба Изобел?

— Възможно е. Срещнахме се веднъж, когато бяхме в замъка на дядо ти в Шотландия. Много приятен човек. Вече би трябвало да е прехвърлил осемдесетте.

— Чудно ми е защо е решил да дойде на първото плаване, без да ни уведоми?

— Сигурно не е искал да те безпокои. Да го поканим на вечеря утре. В края на краищата той е последната връзка с онова поколение.

— Чудесна идея, скъпи — рече Ема. — Утре сутринта ще му напиша бележка и ще я пъхна под вратата му.

Хари отключи вратата на каютата и се дръпна, за да й направи път.

— Ужасно съм уморена — каза Ема и се наведе да помирише лилиите. — Не знам как се справя кралицата майка всеки ден.