Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 9

— Ти си последният, от когото има нужда — отвърна Мейсън.

Джебчията се наведе, измъкна от чорапа си сгъната банкнота и светкавично я пъхна в джоба на Мейсън.

— Куин също ще бъде в килия триста двайсет и седем — каза Мейсън на младшия надзирател.

Дори да беше видял банкнотата, Хеслер не го показа с нищо.

— След мен — бяха единствените му думи към двамата.

Куин забърза след Хари, преди Мейсън да е променил решението си.

Минаха по дълъг зелен коридор и спряха пред малка баня с две тесни дървени пейки, закрепени за стената и затрупани с използвани кърпи.

— Събличайте се и под душовете — нареди надзирателят.

Хари бавно свали костюма, елегантната кремава риза, колосаната яка и вратовръзката на ивици, които му беше осигурил мистър Джелкс с намерението да впечатли Аткинс. Проблемът бе, че беше избрал неподходящия съдия.

Още не беше развързал обувките си, а Куин вече се бе пъхнал под душа. Завъртя кранчето и върху оплешивяващата му глава неохотно закапа вода. Ирландецът взе парче сапун от пода и започна да се мие. Хари пристъпи под студената вода на единствения друг душ и Куин му подаде сапуна.

— Напомни ми да си поговоря с управата за качеството на услугите — каза Куин, докато вземаше една мокра кърпа с размерите на салфетка, за да се избърше.

Устните на Хеслер си оставаха все така свити.

— Обличайте се и след мен — нареди той още преди Хари да е успял да се насапуниса.

И отново тръгна с бърза крачка по коридора, сподирян от полуоблечения и все още мокър Хари. Спряха пред двойна врата с надпис СКЛАД. Хеслер почука енергично и отвори. Вътре ужасно отегчен надзирател бе опрял лакти на дълъг тезгях и пушеше свита на ръка цигара. Като видя Куин, се усмихна и каза:

— Не съм сигурен, че нещата ти са дошли от пералнята, Куин.

— В такъв случай ще ми трябва нов комплект, мистър Нюболд — каза Куин, наведе се и извади от другия си чорап нещо, което също изчезна безследно и за миг. — Изискванията ми са прости — добави той. — Едно одеяло, два памучни чаршафа, една възглавница, една калъфка… — Надзирателят взе нещата от лавиците и ги постави на спретната купчинка на тезгяха. — Две ризи, три чифта чорапи, шест чифта гащета, две кърпи, една купа, една чиния, един нож, вилица и лъжица, един бръснач, една четка и една паста за зъби. Предпочитам „Колгейт“.

Нюболд не направи никакъв коментар, но купчината на Куин растеше все повече и повече.

— Ще желаете ли още нещо? — попита накрая той, сякаш Куин беше скъп клиент, който най-вероятно ще ги посети отново.

— Да. Приятелят ми лейтенант Брадшоу ще има нужда от същото, а тъй като е офицер и джентълмен, погрижете се да получи от най-доброто.

За изненада на Хари Нюболд започна да трупа втора купчина, като внимателно подбираше всяко нещо. И всичко това заради затворника, който беше седнал до него в автобуса.

— След мен — каза Хеслер, когато Нюболд си свърши работата.

Хари и Пат грабнаха нещата си и забързаха по коридора. По пътя спряха още няколко пъти, тъй като надзирателят трябваше да отключва и заключва решетките с приближаването до килиите. Когато най-сетне влязоха в крилото, ги посрещна шумът на стотици затворници.