Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 166

Лорд канцлерът отвори червената си папка и направи поправка в бележките си.

— И следователно твърдението на лорд Престън, че цветната слепота на сър Хюго Барингтън може да се разглежда като доказателство, че Хари Клифтън е негов син, е невярно и следва да бъде отхвърлено като най-обикновено съвпадение.

Когато Биг Бен удари десет пъти, все още имаше неколцина, които искаха лорд канцлерът да им даде думата, и той благоразумно реши да остави дебата да продължи по естествения си път. Последният оратор седна на мястото си няколко минути след три сутринта.

Когато най-сетне се стигна до гласуване, раздърпаните и изтощени членове излязоха от камарата и тръгнаха към лобито за гласуване. Хари, който още беше в галерията, забеляза, че лорд Харви е задрямал. Никой не коментира. В края на краищата той не беше напускал мястото си от тринайсет часа.

— Да се надяваме, че ще се събуди навреме, за да гласува — рече Джайлс и се изкиска, но смехът му секна, когато дядо му се отпусна още повече на скамейката.

Един квестор бързо излезе да извика линейка, а двама разпоредители се втурнаха в залата и внимателно качиха лорд Харви на носилка.

Хари, Джайлс и Ема бързо излязоха от галерията за посетители и се втурнаха по стълбите. Стигнаха долу точно когато качваха лорд Харви на линейката.

Гласуването приключи. Никой не искаше да си тръгне, преди да е чул резултата от преброяването. Представителите и от двете страни бяха озадачени, че не виждат лорд Харви на мястото му на първия ред.

Из залата плъзнаха слухове и когато научи новината, лорд Престън побеля като платно.

Минаха още няколко минути, преди четиримата дежурни квестори да влязат в залата и да съобщят резултатите. Вървяха в крачка като гвардейци, каквито и бяха, и спряха пред лорд канцлера.

Камарата се смълча.

Старшият квестор вдигна листа и заяви високо:

— Гласуващи за отдясно, двеста седемдесет и три гласа. Гласуващи против отляво, двеста седемдесет и три гласа.

В залата и в галерията горе настъпи истински пандемониум, лордове и посетители чакаха напътствия как да се продължава нататък. Всички осъзнаваха, че решаващият глас ще е на лорд канцлера. Той седеше сам на мястото си с непроницаема физиономия, без да обръща внимание на шума и суматохата, и търпеливо чакаше духовете да се успокоят.

След като всички млъкнаха, лорд канцлерът бавно стана, нагласи перуката си, подръпна реверите на обшитата си със златни нишки черна роба и се обърна към камарата. Всички погледи бяха приковани в него. Щастливците, успели да си намерят пропуск за галерията за посетители, се наведоха в очакване над перилата. В галерията за видни гости имаше три празни места.

— Почитаеми лордове — започна лорд канцлерът. — Слушах с интерес всички ваши изказвания в този продължителен и изключително интересен дебат. Обмислих аргументите, представени така красноречиво и прочувствено от всички групи на Камарата, и в момента съм изправен пред дилема. Бих искал да споделя тревогите си с всички вас. При нормални обстоятелства, когато се стигне до подобен вот, не бих се поколебал да подкрепя решението на Правната комисия, която реши с четири срещу три гласа, че титлата на Барингтън следва да бъде наследена от Хари Клифтън. Всъщност би било безотговорно от моя страна да постъпя другояче. Почитаемите лордове обаче може би не знаят, че малко след началото на гласуването лорд Харви, който започна дебата, се почувства зле и не беше в състояние да даде вота си. За всички нас е ясно как щеше да гласува той и макар с нищожна преднина, щеше да се стигне до решение титлата да бъде отсъдена на внука му Джайлс Барингтън.