Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 126

Мис Потс погледна бележника си.

— Танкок също мина и каза, че имал новини, които бихте искали да чуете.

Президентът не каза нищо.

— Но най-важното — продължи тя — е писмото, което оставих на бюрото ви. Според мен трябва да го прочетете незабавно.

Хюго започна да чете писмото още преди да седне. После го прочете за втори път, но пак не можеше да повярва. Погледна секретарката си.

— Моите поздравления, сър — каза тя.

— Свържете ме с Прендъргаст — отсече Хюго. — После искам да се видя с изпълнителния директор и с Танкок, в този ред.

— Да, господин президент — отвърна мис Потс и излезе забързано.

Докато чакаше да бъде свързан с Прендъргаст, Хюго прочете за трети път писмото от министъра на корабоплаването.

Уважаеми сър Хюго,

За мен е удоволствие да ви съобщя, че „Барингтън Шипинг“ спечели договора за…

Телефонът на бюрото му иззвъня.

— Мистър Прендъргаст — каза мис Потс.

— Добро утро, сър Хюго. — В гласа на Прендъргаст отново се долавяше уважение. — Реших, че сигурно ще искате да знаете, че мисис Клифтън най-сетне се съгласи да продаде терена си на Броуд стрийт за хиляда паунда.

— Но аз вече подписах договор за продажба на останалите терени на „Юнайтед Доминиън“ за четири хиляди.

— Въпросният договор е все още на бюрото ми — каза Прендъргаст. — За тяхно съжаление и за ваше щастие най-ранният час за среща с мен, на който можеха да се съгласят, е десет сутринта. Така че след като успях да уверя „Юнайтед Доминиън“, че притежавате и терена на мисис Клифтън, както и документите за всички други парцели на улицата, те написаха чек за цялата сума. Четирийсет хиляди паунда.

— Добра работа, Прендъргаст. Знаех си, че мога да разчитам на вас.

— Благодаря, сър. Сега остава само да подпишете договора с мисис Клифтън, след което ще мога да приема чека на „Юнайтед Доминиън“.

Хюго си погледна часовника.

— Вече минава четири. Първата ми работа утре сутринта ще е да мина през банката.

Прендъргаст се окашля.

— Това означава в девет часа, сър Хюго. И мога ли да запитам дали все още разполагате с осемстотинте паунда, които ви платих авансово в брой вчера?

— Да, у мен са. Какво значение има това?

— Смятам, сър Хюго, че би било почтено да платим на мисис Клифтън нейните хиляда паунда, преди да приемем чека на „Юнайтед Доминиън“. По-добре е да си спестим смущаващи въпроси за в бъдеще.

— Така е — съгласи се Хюго, докато гледаше куфара си. Изпитваше облекчение, че не е похарчил нито пени от парите.

— Това е всичко — каза Прендъргаст. — Нямам какво друго да добавя, освен да ви поздравя за сключването на една изключително изгодна сделка.

Мис Потс се появи на вратата.

— Изпълнителният директор чака да се види с вас, сър.

— Да влезе.

Комптън влезе веднага.

— Чу ли добрата новина, Рей? — попита Хюго.

— Да, господин президент. Дойде точно в най-подходящия момент.

— В смисъл?

— На следващото заседание на борда трябва да представите годишните резултати на компанията и макар че се налага да обявим сериозни загуби за тази година, новата поръчка гарантира, че догодина ще излезем на печалба.