Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 309

Сония кимна.

— Как са запасите ни?

— Привършват – отвърна Дарлън. – Като се прибера, ще поговоря с лейди Винара.

— Благодаря ви, лорд Дарлън – каза Сония.

Дарлън кимна и тръгна към изхода. Сония огледа приемната. Тук чакаха пациентите, а няколко стражници се грижеха за реда. Тук се намираха и няколко от докторята от копторите, които бяха наети да се погрижат за по-леките случаи. Изведнъж Сония ахна и се обърна към стоящия наблизо стражник.

— Виждаш ли онази жена, която държи дете, увито в зелено одеяло? Доведи я в стаята ми.

— Да, милейди.

Ротан потърси жената с поглед, но Сония вече се отдалечаваше. Той влезе след нея в малката стая, обзаведена с маса, легло и няколко стола. Тя седна и забарабани с пръсти по масата. Ротан придърпа един стол и седна до нея.

— Познаваш ли тази жена?

Тя го погледна.

— Да. Това е... – Прекъсна я почукване по вратата. – Влез.

Ротан веднага разпозна жената. Лелята на Сония се усмихна и седна от другата страна на масата.

— Сония. Надявах се да те видя тук.

— Джона – отвърна Сония и се усмихна нежно, но уморено, както забеляза Ротан. – Исках да мина да те видя, но бях толкова заета. Как е Ранел? Как са братовчедите ми?

Джона погледна към бебето.

— Хания има ужасна треска. Опитах всичко...

Сония нежно постави ръка върху главичката на бебето и се намръщи.

— Да. Прихванала е синя пъпка. Сега ще я подсиля малко. – Девойката помълча. – Готово. Боя се, че ще трябва да я изтърпиш. Давай й повече течности. Малко сок от мерин също ще помогне. – Сония погледна леля си. – Джона, би ли... би ли дошла да поживееш с мен?

Жената се ококори.

— Съжалявам, Сония. Просто не мога.

Сония наведе глава.

— Знам, че не се чувстваш комфортно край магьосниците, но... моля те, обмисли предложението ми. Аз... – Тя погледна Ротан. – Мисля, че е време и ти да го научиш, Ротан. – Сония отново се обърна към Джона. – Ще ми се наоколо да имам някой запознат човек. – Тя кимна към детето. – Готова съм да сменя всички лечители според твоите съвети.

Джона и Ротан погледнаха недоумяващо към Сония. Тя се намръщи и притисна длан към корема си. Очите на Джона се разшириха.

— О.

— Да – кимна Сония. – Страх ме е, Джона. Не съм го планирала. Лечителите ще се грижат за мен, но те не могат да излекуват страха ми. Мисля, че ти би могла.

Джона се намръщи.

— Нали каза, че магьосниците имат свои начини да се погрижат за това.

Ротан се развесели, когато видя как Сония силно почервенява.

— Изглежда, е по-добре, когато жените... взимат мерки. Очевидно мъжете не се обучават на това, освен ако сами не го пожелаят – каза тя. – Щом ученичките започнат да показват интерес към момчетата, лечителите ги взимат за инструкции, но тъй като аз не бях популярна, никой не ме е обучавал. Акарин – Сония замълча и преглътна – сигурно е предположил, че съм минала през това. А аз предположих, че той ще се погрижи.

Ротан най-накрая разбра за какво става дума и зяпна Сония. Усети се, че брои месеците след изпращането й в изгнание. Три и половина, може ли четири. Мантията можеше да го прикрие добре...