Читать «Върховният повелител» онлайн - страница 308

— Знам.

— Може да отнеме дори години. – Тайенд се усмихна. – Но щом срокът ти като посланик изтече, нищо не пречи да останеш в Елийн като частно лице?

— Не. – Денил се усмихна. – Оусън ме назначи за Посланик за неограничено време.

Тайенд се ококори и се ухили.

— Наистина ли? Това е чудесно!

— Каза, че Елийн ми подхожда повече от Киралия. И че не трябва да позволявам на разни слухове да развалят приятелството ни.

Ученият повдигна вежди.

— Наистина ли? Смяташ ли, че знае за нас?

— Чудя се. Не останах с впечатлението, че не одобрява. Но може би търся в думите му нещо, което го няма. Той загуби добър приятел и наставник. – Денил се поколеба. – Понякога се чудя дали нещата щяха да се променят много, ако хората знаеха.

Тайенд се намръщи.

— Не позволявай на такива глупави мисли да ти се въртят в главата. Ако кажеш на Гилдията и те те отпратят надалеч, аз пак ще те последвам. И когато те намеря, ще те сритам здраво отзад, заради това, че си се проявил като пълен глупак. – Той замълча, след което се ухили. – Обичам те, но освен това страшно ми харесва, че си важен магьосник в Гилдията.

Денил се засмя.

— Чудесно. Мога да променя важната част, дори частта с Гилдията, но магьосничеството не става по желание на клиента.

Тайенд се ухили.

— О, едва ли чувствата ми към теб някога ще се променят. Мисля, че имаш специално място в сърцето ми.

ЕПИЛОГ

Магьосницата в черна мантия мина през наскоро поправената Северна порта. Както винаги, хората се спираха да зяпат, а децата подвикваха името й и подтичваха след нея.

Ротан не сваляше поглед от Сония. Макар днес той да изпълняваше ролята на придружител, не това го притесняваше.

Девойката не бе изглеждала толкова бледа от деня, в който се заключи в покоите му. Тя усети погледа му, обърна се към него и се усмихна. Той се поуспокои. Както беше предположил, работата в копторите я беше върнала към живота. В очите й се върна познатият блясък, а походката й стана по-уверена.

Болницата край портата беше построена за два месеца. Той очакваше, че ще мине време, преди обитателите на копторите да преодолеят омразата си и отвращението от магьосниците, но тълпата се появи веднага след отварянето й, и продължаваше да идва всеки ден след това.

Причината беше Сония. Те я обичаха. Тя беше една от тях, беше спасила града и се беше върнала в копторите, за да им помогне.

Дориен бе до Сония от самото начало. Лечителските му познания бяха от изключително значение, а опитът му в спечелването на доверието на фермерите и горяните му помагаше да спечели и доверието на обитателите. Към тях се бяха присъединили и други лечители. Като че ли Сония не бе единствената, която вярваше, че лечителството не бива да бъде предлагано единствено в полза на богатите Домове.

Когато Сония стигна до болницата и влезе вътре, тя бе посрещната от лорд Дарлън.

— Как мина нощната смяна? – попита тя.

— Както винаги – напрегнато. – Той се усмихна уморено. – Между другото, попаднах на едно момиче с потенциал. Тя е на около петнайсет години, казва се Калия. По-късно ще се върне заедно с баща си, ако той й позволи да се присъедини към нас.