Читать «Тайният орден» онлайн - страница 95

33. глава

Това, което вбеси Макгий повече от необходимостта да се подстриже, бе настояването на Райън да обръсне мустаците си. Лидия обаче беше непреклонна. За да му даде пример, тя също подкъси косата си.

Стъпили в големи чували за събиране на листа от градината, за да не разпиляват коси в разкошната баня на Бренда, успяха да свършат добра работа. Макгий се оказа много несръчен и тя реши да хване ножицата вместо него.

Довери му се само за обръсването на мустаците. Щом приключиха, се погледнаха в огледалото. Промяната беше поразителна.

С разрешението на полковника Райън си избра облекло и обувки от гардероба на Бренда. За щастие двете бяха с почти еднакви размери. Макгий се преоблече с резервните дрехи, които държеше в колата си.

Оперативните работници бяха съвсем наясно с това докъде се простират възможностите на технологиите за наблюдение, поради което отдавна бяха изхвърлили клетъчните си телефони. Така поне за известно време щяха да замаскират следите си. Другото, което трябваше да направят, е да забравят за кредитните карти. От тук нататък се налагаше да плащат всичко в брой.

Решиха още, че ще сведат до минимум ползването на интернет. Мрежата беше истински дар божи за разследващите служби. Записваха до най-малка подробност всеки, навсякъде и всички, с които си се свързал. Заедно с кредитните карти и сателитните телефони интернет и имейлите щяха да са първото място, където Фил Дъркин щеше да ги търси.

Налагаше се да прекратят всичките си стари навици. Да прекъснат връзки с приятели, членове на семействата си или колегите, с които обикновено общуваха. Друг източник на информация, който Дъркин щеше да следи отблизо, за да открие местоположението им.

С две думи, отказаха се напълно от това, което бяха правили досега. Лично Райън смяташе, че за тях е голям късмет фактът, че полковник Бренда Дъркин ги беше приютила. В противен случай щяха да търсят необитавана сграда или да прескачат от евтин хотел в евтин хотел, а и в двата случая щеше да им се наложи да се изправят пред множество проблеми.

Поредният страхотен жест, който тя направи за тях, бе, че остави на тяхно разположение своя форд мустанг LX, модел 1990. Освен че беше чудесна кола, тя бе произведена преди откриването на джипиес технологията, което бе идеално, защото щяха да са извън всякакъв достъп.

Първото място, пред което спряха, след като напуснаха Форт Белвоар, беше магазин за канцеларски стоки. Докато Райън купуваше необходимото вътре, Макгий се разходи и заобиколи отзад. Огледа се и щом се увери, че няма охранителни камери или някой от персонала, щателно прерови трите контейнера за смет към магазина. Когато се върна при мустанга, Райън вече го чакаше.

Следващата им спирка беше магазин за мъжка конфекция, специализиран за облекло за бизнесмени. Противопоставяйки се на вкуса на Макгий, Райън му избра евтин сив костюм от намалените, бяла риза и скучна вратовръзка, колан, обувки и чорапи.

— Забравила си само калъф за химикалки — промърмори той, докато тя го насочваше към пробната.

По едно време той се появи отвътре и продавачът оцени добрия му вид. Райън обаче го накара да свали сакото, което беше възтясно и нямаше да свърши работа.