Читать «Тайният орден» онлайн - страница 41

Междувременно Макгий отново прехвърляше бавно материалите от папката.

— Ако информацията е истинска, е доста неприятно, все едно дали старите ти колеги работят за Дъркин. Ако може да се докаже, че Съединените щати не само са замислили, но са и задействали Арабската пролет, а и продължават да сриват правителства, това може да доведе до световна буря. Ще доведе и до пълен провал на тази администрация.

— Не ме интересуват политическите последствия. Интересува ме само да спра терористични действия на територията на САЩ. Няма как да получим помощ от йорданците, ако не им дадем нещо в замяна.

— Защо не занесеш тези материали на някого над Дъркин?

— Да не мислиш, че не съм се сетила! Ами ако греша? Ако йорданците ме пързалят? Ще приличам на пълен идиот. По-лошо, може да излезе, че съм съчинила цялата тази работа само за да злепоставя Дъркин.

— Няма как да започнеш действия без нечия благословия. Трябва някой да „пръсне светена вода“ над проблема.

— И кой според теб би могъл да е този някой?

Докато мислеше съсредоточено, Макгий потупваше папката в коляното си.

— Какво ще кажеш да ти уредя среща с директора?

Райън се изсмя.

— Директорът на централното разузнаване е известен тиранин. Страшно мрази да се нарушава йерархията. Просто ще хвърли папката обратно на Дъркин и ще залепи розово листче на гърба ми само за да му е по-лесно да ме прободе с ножа си.

— Не говоря за директора на централното разузнаване, а за друг директор — шефа на НР.

— Искаш да кажеш ДНР — директора на националното разузнаване, така ли?

Макгий кимна.

— Как си се сдобил с подобна връзка?

— Аз съм много важен човек.

— Прав си — засмя се Райън.

— Да оставим шегата настрана, мога да уредя среща с ДНР, проявяваш ли интерес?

— Защо мислиш, че няма да ме изрита обратно при нашия директор? Който на свой ред ще ме уволни за това, че не спазвам реда.

— Защото ще си под моя закрила.

— И как по-точно?

— Отдавна се познавам с ДНР, а и ми дължи услуги. Ще се погрижа да те изслуша.

— В такъв случай ще отида.

Макгий се наведе през бюрото, за да вземе телефонната слушалка, и кимна с глава на Райън да излезе от кабинета му.

— Дай ми двайсет минути.

Тя кимна и се изправи, за да отиде в коридора отвън. Докато идваше да се срещне с Макгий, бе убедена, че постъпва правилно. Това чувство не я напусна и докато влизаше при него. Само че сега ѝ казаха да излезе и това чувство се смени — новата тревога я вълнуваше дори повече от това да я сдъвчат за нарушаване на йерархията или даже от възможното уволнение.

Боеше се, че каквито и конци да дърпа сега нейният ментор, това вече беше без значение, защото са твърде недостижими за нея.

15. глава

Вашингтон

Окръг Колумбия

Харват натисна спирачката пред очуканата тухлена постройка на склада и погледна нагоре към покрития с ръжда номер над входната врата, за да се увери, че е открил адреса, даден от Стареца. Беше пристигнал там, където трябва.