Читать «Тайният орден» онлайн - страница 40

Райън поклати глава и отвърна на усмивката му.

— Трябваше да изчезнеш, когато имаше възможност, Боб.

— И да изоставя всичко това? — разпери той ръце, изпълвайки тясното помещение. — За нищо на света.

Тя се засмя и пристъпи в тясната стая, където двамата се прегърнаха сърдечно. Размениха по няколко думи и той ѝ посочи един от столовете пред бюрото, настанявайки се на другия.

— Какво е толкова секретно, та не може да се говори за него по чистата телефонна линия? Нали не е отново за онзи тъпанар Дъркин? Казах ти, че трябва да му пуснеш един куршум и да го заровиш в плитък гроб.

— В интерес на истината, ти препоръча да го хвърля в каменоломна.

— Още по-добре би било — съгласи се Макгий. — Не, чакай. Първо го убиваме, след това го посипваме с боклуци от гей бар и тогава го захвърляме. Управлението мрази тези неща и няма да рови много в случая. А ти се отърваваш завинаги.

— Не съм се сетила. Ако някога го гръмна, непременно ще се възползвам от идеята ти.

— Какво прави той сега?

— Не знам дали изобщо прави нещо — въздъхна Райън.

— Какъв е тогава проблемът?

— Колко време имаш?

Макгий се облегна назад, сключи длани зад тила си и се намести по-удобно.

— Колкото ти е необходимо.

След като разказа всичко, свързано с материалите от Нафи Насири, които получи във Франкфурт, Лидия изчака менторът ѝ да изкаже някакво мнение, което да ѝ помогне да вземе по-нататъшно решение.

— Много шибана ситуация — промърмори той най-сетне.

— Само толкоз? Няма ли какво друго да кажеш?

— А ти какво очакваш?

— Да направиш някакво предложение за по-нататъшните ни стъпки.

— Нашите ли? — наклони се той напред. — Защо това стана и мой проблем?

— По дяволите, Боб, нуждая се от помощта ти. Сериозно е.

— Мога да се изразя и по-просто. Според мен твоят човек от разузнаването на Йордания те дърпа за опашката. Няма начин да си играят с информацията за потенциална терористична атака. Не, по дяволите.

— Значи според теб си измислят? — не вярваше на ушите си Райън.

— Мисля, че всеки си измисля нещо.

— Да нямаш предвид Дъркин?

— Твоят екип за дестабилизация беше на върховно ниво, но наруши основно правило — хванаха го.

— Бяха ги записали.

— Няма начин — отвърна той. — Може да са сгафили с правилата, но Дъркин не трябваше да ги гони. Бяха прекалено добри. От това, което съм чул, преди това са получили множество предупреждения. Знае се, че се придържаш към правилата, и това, че те изпратиха при тях, беше последен опит да им сложат юзди. Щом нещата станаха неудържими, ги спипаха.

— Дъркин ми заяви в прав текст, че няма представа къде са и дали са замислили нещо.

— Стига, Райън. Не си толкова наивна. Той е шпионин. Също като теб. Плащат му, за да лъже хората.

— Не разбирам, според теб най-добре да се правим, че не сме чули от йорданците за потенциални терористични действия, така ли?

— Колко добре познаваш Насири?

— Достатъчно добре. Пое с тялото си няколко шрапнела, заставайки пред мен. Може би наистина спаси живота ми — рече тя.

— И му имаш доверие, така ли?

— Нямаше да губя и моето, и твоето време, ако не беше така. Съгласна съм с теб. Но също така съм убедена, че да задържаш информация за терористичен заговор е изключително некоректно от страна на съюзник и ако местата бяха разменени, щях да направя същото. Дори повече.