Читать «Тайният орден» онлайн - страница 113

— Кипър ли? Това беше в Гърция, нали?

— Или в Турция. Зависи.

— Да, права си. Нали нямаш нищо против? — извади той пакет цигари от джоба си.

— Не, давай. Знаеш, че е вредно, нали?

Той тупна пакета и улови с устни една от цигарите.

— Все едно чувам майка си.

— Права е — отбеляза Райън и проследи движенията му, докато щракаше запалката. Стори ѝ се, че ръката му едва забележимо трепва.

— Ти как си? — попита той, след като вдиша и издиша дима. — Чух, че все още си в Управлението. Как е сега там?

— Нямам много време, така че защо не поговорим за Кипър? — Прозвуча почти като въпрос, но всъщност не беше.

— Добре. — Погледът му отскочи встрани за части от секундата.

Райън погледна през рамо.

— Чакаш ли някого?

— Аз ли? Не. Един от приятелите ми спомена, че може да излезе също да изпуши една.

— Разкажи ми за Кипър, докато чакаме. — Внезапно усетила някаква тревога, тя додаде: — Не е ли по-добре да влезем вътре?

— Пушенето вътре е забранено — рече той, докато вдишваше за пореден път цигарения дим.

— Като приключим разговора, ще можеш да излезеш пак.

— Не мисля, че идеята ти е добра.

Райън се канеше да попита защо, когато забеляза, че погледът му отново отскача встрани. Този път обаче имаше нещо различно в маниера му, от което кръвта във вените ѝ се вледени.

Тя мигновено се хвърли на земята и тъкмо се извърташе, за да извади своя глок, когато поредица от изстрели огласи тясната уличка.

40. глава

Райън бе дръпнала Флорентино след себе си на земята и се опитваше да се скрие заедно с него зад контейнера. Пушачите се разбягаха с писъци.

Знаел си!— искаше да изкрещи на Флорентино, но в този миг видя, че той лежи неподвижно на мокрия паваж. На гърдите му и в основата на шията зееха дупки от куршуми. Струя кръв се стичаше от устата му. Когато протегна ръка, за да провери дали има пулс, нови два изстрела проехтяха до контейнера и Райън отскочи назад. Чудесно знаеше, че единственият шанс да се предпазваш по време на престрелка, е като стреляш срещу врага.

Нови два изстрела един след друг, последвани от още два. Нямаше представа колко са нападателите в уличката, но веднага разбра, че единият използва заглушител, а другият — не.

С извадено оръжие се готвеше да надникне иззад контейнера, когато чу гласа на Макгий:

— Идвам към теб. Стой долу. Не стреляй и се готви да тичаш. Разбрано?

— Напълно — отвърна Райън. Оръжието беше плътно до гърдите ѝ, готово за стрелба.

Макгий се приближи безшумно и едва когато бе на крачки от нея, вдигна лек шум с подметките си, давайки ѝ знак за местоположението си. Побутна с крак Флорентино, за да види дали ще помръдне. Без резултат. Най-вероятно беше мъртъв.

Заобиколи контейнера и подаде свободната си ръка на Райън.

— Жив ли е? — попита тя.

— Не мисля — отвърна Макгий.

Райън се наведе, за да огледа обстановката и да провери пулса на бившия си колега.

— Какво стана, по дяволите?

— Поне трима стрелци — отговори Макгий и посочи с пистолета си към телата на земята. Воят на полицейските коли беше вече на по-малко от три пресечки.

— Трябва да тръгваме.

— Провери джобовете им — посочи Райън с глава към телата. — Аз ще видя тези на Флорентино.