Читать «Ответен удар» онлайн - страница 76

- Осем часът ни устройва - отвърна Джилиън от името двамата. - Ще дойдем.

Още щом си легна, Харват започна да се пита в какво се е забъркал. Цялата тази научна терминология, която все още се въртеше в главата му, го караше да мисли, че се е нагърбил с непосилна задача, и да се съмнява дали ще успее да доведе вещата докрай. Някъде периферно в съзнанието му го терзаеше непознато чувство на несигурност. Чудеше се какъв ли ще бъде животът му, ако бъде принуден да подаде оставка и да прекара остатъка от дните си като презрения свръхагресивен американски агент, пребил безпомощния иракчанин на пазара Ал Карим

Дишането му беше затруднено. Дали това не бе пристъп на паника? Каквото и да беше никак не му се нравеше. Караше го да се чувства слаб.

Със силата на волята той пренасочи ума си към нещо друго - нещо, върху което можеше да фокусира енергията си. Щом го направи, в съзнанието му веднага изплува лицето на Тимъти Рейбърн и известно време Харват се мъчеше да разбере какво е участието на бившия агент във всичко това. Скоро то бе изместено от лицето на Халид Аломари и когато най-после изтощен започна да потъва в бездънния мрак на съня, въображението му обрисува с ярки краски как убива и двамата. Възможно най-бавно и мъчително.

Глава 26

Университетът Дърам

На следващия ден

Малкият кабинет на третия стаж много приличаше на самата Ванеса Уиткоум - компактен, спретнат и идеално организиран. Големият зарешетен прозорец зад бюрото, през който обикновено в стаята струеше слънчева светлина, този път обрамчваше плътни черни облаци, заплашващи да изсипят поредния порой. Всеки сантиметър от стените беше покрит с книжни лавици. Ниската пластмасова маса, на която обикновено лежаха още книги, беше разчистена и оставена в средата на кабинета заедно с два стола, донесени от близката аудитория. Върху нея бяха подредени две спретнати купчини от материали, увенчани с лепящи бележки - едната за Харват, а другата - за Джилиън. Освен това Ванеса им беше осигурила бележници, химикалки и два яркозелени маркера.

Тримата не губиха много време в празни приказки. Ванеса беше седнала пред компютъра си, а Харват веднага се зае с първата статия в своята купчина. Беше откъс от „Артхашастра“, в който се описваха конкретни начини за поразяване на врага. Фокусът падаше върху множество рецепти за прахове и мазила, приготвени от животни, минерали, растения и насекоми, които можеха да причинят слепота, лудост, страдания и незабавна или продължителна смърт. Имаше и описание на магически дим, който можел да убива всички форми на живот, където го отвеел вятърът. Но най-интересно за Харват беше хрумването със смъртоносните отрови да се заразяват стоки като подправки или дрехи, които после тайно да се изпратят на врага. Той знаеше, че британците са прибягвали до този метод, когато са раздавали на американските индианци одеяла и носни кърпи, заразени с едра шарка, и си го отбеляза в тефтера.