Читать «Ответен удар» онлайн - страница 66
Брад Тор
- Какво искаш от мен? - натърти сенатор Кармайкъл, като пое кристалната чаша с кехлибарена течност от Чарлз Андерсън и я постави на масата пред себе си.
- Стига, Хелън - отвърна шефът на президентския кабинет. - Нали не мислиш, че съм те поканил тук на мила двупартийна дискусия, за да си бъбрим за бъдещето на американската демокрация с чаша бърбън в ръка.
- Не, но очаквах малко по-дружелюбно посрещане.
- Е, избрала си неподходящата седмица - отбеляза Андерсън, който седна на дивана срещу нея. - Изчерпахме запасите си от дружелюбие.
- Знаеш ли, Чък, много си се променил.
- Не, Хелън, ти си се променила. Толкова си се вкопчила в идеята си да станеш вицепрезидент, че си готова на всичко, за да постигнеш целта си.
- Както и всеки друг член на моята партия - отвърна Кармайкъл.
Андерсън отпи от бърбъна си и възрази:
- Не. Няма да си говорим за партийна политика, Хелън. И ти го знаеш. Ще говорим за теб и твоята бясна амбиция да стигнеш до президентския пост.
- Аз ли? Ами ти? Да не искаш да ми кажеш, че амбицията на твоето момче е по-малка от моята?
- Първо, в този кабинет го наричаме президент на Съединените щати….
- Не ми чети конско, Чък…
- И второ - продължи шефът на канцеларията, пристъпвайки към същината на въпроса, - много добре знаеш колко време му извивахме ръцете, за да го накараме да се кандидатира.
- Щом не иска да участва в изборите - възрази сенаторът, вдигайки питието си, - защо тогава го прави?
- Защото страната има нужда от него и което е по-важно, иска го.
- Тази страна не знае какво иска.
- Така ли? Виж, което и да е социологическо проучване, Хелън и ще се увериш, че хората са съвсем наясно. Америка иска Джек Рътлидж да изкара втори мандат и той ще получи точно това - още четири години.
- Не и ако Демократическата партия има какво да каже по въпроса.
Андерсън се наведе напред.
- Демократическата партия вече знае, че е изгубила. Тази сутрин имах среща тук с председателя на Националния ви комитет. Беше седнал точно на твоето място. Каза ми същото, което и аз на теб.
Кармайкъл беше сащисана.
- Ръсел Мърсър никога не би го признал.
- Да ти кажа, Хелън, Ръсел е мъдър човек. Много пъти ми се е искало да е наша страна. Но при настоящия рейтинг на президента нищо, освен някой огромен скандал, не би могло ви помогне да стопите разликата и да осигури на партията ви шанс да влезете в Овалния кабинет.
- Е - каза сенаторът със самодоволна усмивка и се отпусна на облегалката, повдигайки чаша към устните си, - по-добре внимавайте с разликата в рейтинга.
- Следим я неотклонно, но нека ти кажа какво ми спомена Ръс Мърсър, докато беше тук.
- Още глупости, предполагам, но давай. Цялата съм в слух.
- Не е тайна, че Демократическата партия ще номинира за президент губернатора на Минесота Боб Фарнсуърт. Предвид ситуацията, мисля, че е доста добър избор. Той има висок рейтинг сред гласоподавателите, ветеран е и честно да ти кажа, в една оспорвана изборна надпревара с него сигурно нямаше да мога да мигна по цели нощи, но тук не става дума за оспорвана надпревара.
