Читать «Ответен удар» онлайн - страница 67

- Какво общо има това с останалите безсмислици, които ти е наговорил Мърсър?

- Няма да те номинират, Хелън. Не и този път.

- Как така няма да ме номинират? Откъде знаеш, по дяволите?

- Зная, защото Ръс ми каза. Може да си една от изгряващите звезди в партията, но нямаш сили да участваш в подобни избори.

- Е, просто ще трябва да…

Андерсън я прекъсна.

- Ръс отбеляза, че позицията ти в Националния комитет на демократите е доста разклатена. Ако не внимаваш, може да изгубиш подкрепата на партията си.

Блъфираше. Това беше сигурно. Самодоволният кучи син се опитваше да я обърка. Е, той жестоко грешеше. Тя беше американски сенатор и не се объркваше така лесно.

- Явно ще трябва да поговоря с нашия любим председател на Националния комитет и да изясня някои неща с него - процеди Кармайкъл.

- Хелън, стига сме го увъртали. Видяла си пролука, вероятно ти се е сторило, че си подушила кръв във водата, и си решила самостоятелно да поемеш инициативата за тези изслушвания.

- Е, и какво?

- Това, че ако тези изслушвания „избухнат“ като бомба в лицето ти, никой от твоята партия няма да ти помогне да си събереш зъбите от земята.

- Чък, нека сме наясно. Заплашваш ли ме?

- Не. Никак даже, сенаторе. Това е просто приятелски съвет.

- От действащия шеф на президентската канцелария, при това републиканец. Извини ме, ако приема съвета ти с известно недоверие.

- Щом не искаш, не ми вярвай, но тези изслушвания може да съсипят политическата ти кариера.

- Или твоята - ухили се Кармайкъл.

Андерсън подмина забележката ѝ и продължи със същата решителност. - Допита ли се до обществеността по този въпрос, Хелън?

- Какво? За изслушванията ли? Не е необходимо. Хората са дълбоко възмутени. Американският народ е крайно разтревожен от видяното по телевизията и иска правосъдието да си свърши работата.

- Не, не иска, а и не е възмутен. Тъкмо затова трябваше да препратиш въпроса към партийното ръководство, преди да вдигнеш толкова шум. Хората бяха възмутени от снимките от затвора “Абу Гариб“. Но е съвсем различно, когато наш човек от Сикрет сървис пребива заподозрян терорист.

- А ти направи ли обществено допитване? - контрира го Кармайкъл.

Андерсън не отговори.

- Боже, направил си го, нали? И каква е статистиката?

- Нямам намерение да ти пиша домашните, Хелън. Ако искаш организирай си сама проучване и ще видиш какви са резултатите. Но ето какво ще ти кажа. Освен ако не анкетираш населението на Рамала, Техеран или централен Багдад, няма да срещнеш голяма подкрепа за твоите изслушвания. Никой няма да иска този войник да бъде вкаран в центъра на медийното внимание и разпнат на кръст, още по-малко, когато излезем с нашата версия на историята.

- И каква точно е вашата версия?

- Продължавай да настояваш за изслушванията и ще разбереш.

- Това вече прозвуча като заплаха.

- Знаеш ли какво, Хелън? Омръзна ми - шефът на канцеларията стана от дивана и се премести зад бюрото си. - Както искаш го приемай, но те предупреждавам: това е прекалено голяма лъжица за твоята уста.

- Защо? Защото Скот Харват - човекът, пребил беззащитния иракчанин, е своего рода американски герой заради всичко, което е направил? Мислиш ли, че просто ще можеш да го увиеш в националния флаг и обществото ще го остави на мира? Ами президентът? Дали ще парадира със същата изтъркана реплика, че се е нагърбил с тежка работа и тя му налага да върши разни неща заради безопасността на родината, с каквито нямат желание да се заемат? Ако мислиш, че някой ще се върже на тези глупости, жестоко се лъжеш.