Читать «Ответен удар» онлайн - страница 64

- Върху това ли е смятал, че работи? Върху болест от древността?

- Имаше някои подозрения. До него бяха стигнали достатъчно слухове, че някои хора, свързани с института, са търсили древни биологични оръжия. Беше наясно, че има такава вероятност.

- А вие? - попита Харват. - Какво си мислехте вие?

- Дали съм мислила, че е възможно? Да, смятах, че има голяма вероятност. Всъщност в „Артхашастра“ имаме точно описание на този случай, когато мозъкът на жертвата се втечнява до черна слуз и излиза през ноздрите.

Харват бе заинтригуван, но зад всичко това усети едно „но“.

- Но?

- Но останалите симптоми, регистрирани в Асалаам - непоносимостта към светлина, вода и силни миризми, отвращението на пациента от собственото му отражение и тъй нататък - нищо от това не се вписва в картината.

- Дали екипът на Емир не е разработил някаква добавка?

Джилиън поклати отрицателно глава.

- От това, което зная, мога да съдя, че мистериозното оръжие е било открито и екипът на Емир е бил отговорен за пускането му в циркулация, а не за усъвършенстването или модифицирането му.

Този път Харват не се съгласи.

- Какво? - попита Джилиън.

- Трудно ми е да повярвам, че Емир не е знаел с какво си има работа.

- Според него самия, той и колегите му са били заблудени. Дали са им проби от оръжието, като са им казали, че това е разработка на Запада и че има голяма опасност да бъде използвано срещу мюсюлмани някъде по света. Не са имали представа, че е точно обратното. Емир Токай е порядъчен човек.

- Ако питате мен, това още не е доказано - отговори Харват.

- Между другото, какво са се надявали да получат в работата си с оръжието?

- Явно са търсели възможност за изкуствено заразяване с цел изграждане на резистентност. Екипът на Емир е трябвало да открие начин да защити мюсюлманите от оръжието

В ума на Харват проблесна мисъл.

- Тогава тази зараза не е била разработвана да убива немюсюлмани, а да покосява всеки, който не е ваксиниран срещу нея.

- Ваксинирането в строгия смисъл на думата може да не е същинският метод на действие - каза Джилиън, - но мислите в правилна посока.

- Какво още можете да ми кажете? Трябва да разбера повече особено за „Артхашастра“. Може би в книгата има отговор - формула или противоотрова, която можем да използваме.

- Това е много сложна книга.

Харват тъкмо щеше да възрази, че явно не е чак толкова сложна, щом група от побъркани учени фундаменталисти са открили начин да я дешифрират, когато телевизорът на бара отново прикова вниманието му. Няколко от редовните клиенти се бяха събрали пред екрана, за да изгледат последните новини около престрелката в „Харви Никълс“.

- Не мърдайте - каза той. - Връщам се веднага.

Той тихо се приближи, застана зад групата посетители в предната част на кръчмата и изгледа репортажа, в който се съобщаваше за трима загинали при инцидента в скъпия универсален магазин в Найтсбридж, като единия е бил лондонски полицай извън дежурство. После репортерът премина към видеоматериала от охранителните камери на магазина, които показваха стрелеца в действие. Сякаш историята от пазара Ал Карим отново се повтаряше. Цялото внимание беше фокусирано върху Харват, а Халид Аломари не се виждаше никакъв. Единственият плюс бе, че нито една от снимките не бе уловила напълно лицето на агента. Не че имаше значение, Според репортера, свидетелите вече работели с художниците в полицията върху скицирането на портрета на заподозрения и всички били уверени, че съвсем скоро ще разполагат с фоторобот. Това, което имаха обаче, бяха няколко снимки на жена, вероятно похитена от единия от стрелците. Харват изгледа поредицата от кадри, на които съвсем ясно се виждаше лицето на Джилиън.