Читать «Ответен удар» онлайн - страница 46

- Виждал ли си материала на “Ал Джазира” от Багдад?

- Където нашият войник пребива от бой горкия зарзаватчия?

- Не го жали толкова. Да, за този филм говоря.

- Голям гаф. Нали знаеш, щом разберат кой е войникът, ще го изпържат.

- Но първо ще му отсекат оная работа с брадва.

- Я чакай - сепна се Кампос. - Да не искаш да кажеш….

Харват се ухили толкова широко, колкото позволяваха обстоятелствата, и отвърна:

- Аха. Предано ваш.

- Я се обърни.

- В какъв смисъл?

- Гледал съм този репортаж пони хиляда пъти. Онзи редник имаше много крива глава. Искам да ти видя тила, за да го сравня с неговия.

- Майната ти - отвърна Харват.

Кампос го загледа изпитателно.

- И оттук се вижда, че си ти. Леле, каква кратуна. Колко ли пъти майка ти те е изпуснала на нея, когато си бил малък.

- Майната ти - повтори Харват.

- Да не би да е ползвала маргарин вместо бебешки лосион? - продължи Кампос и се престори, че гушка напористо бебе, което се опитва да изскочи от ръцете му. - Леле, неудържим е.

Харват вдигна среден пръст и отново започна да се храни.

- Не можа да изчакаш камерата да се изключи, а?

- Да бе, не се сдържах. Много смешно, Ник.

Кампос се опита да възвърне сериозното си изражение.

- Не, прав си. Не е за смях. Нека само те попитам нещо.

- Какво?

- Докато закопчаваше онзи човек, го заливаше с цветисти ругатни, нали?

- Е, и?

- В този смисъл смятам, че това се брои за роля с реплики. Ти успя, синко. Ще те номинират за „Оскар“.

- А уж аз съм бил многознайко. Слушай, казах ти го, защото мислех, че ще си мълчиш. Предназначено беше само за твоите уши.

- Гроб съм. Разчитай на мен - увери го Кампос и след кратка пауза продължи. - Не съм единственият, който знае, че ти си човекът от репортажа, нали?

- Не. Точно заради това си имам ядове в службата.

- Президентът ли?

- Не. Някой, който се опитва да се добере до него, като съсипе мен.

- И ще го направи, като разгласи самоличността ти?

- Силно се надявам да не стане така, но не се учудвай, ако накрая и аз се заема с клиентите в „Уол-Март“.

- Ще бъдеш само стажант - подхвърли Кампос. - Никой няма да ме измести от този пост, дори голяма телевизионна звезда като теб.

- Добре, ще бъда стажант - съгласи се Харват. - А сега ще ми помогнеш ли или не?

Кампос се пресегна към куфарчето до стола си, извади кафяв хартиен плик и го плъзна по масата към колегата си.

- Толкова успях да направя за такъв кратък срок.

Харват извади документите от плика, докато Кампос продължаваше да говори:

- След като са изритали онзи тип Рейбърн от Сикрет сървис, следите му изстиват, все едно е изчезнал в субполярния пояс. Сякаш се е изпарил. Не е плащал данъци, не си е подновявал паспорта, не е използвал кредитни карти, няма движение по социално осигурителния му номер - нищо.