Читать «Ответен удар» онлайн - страница 34

- Но откъде да знаем дали изобщо може да докаже нещо?

- Няма нужда да доказва нищо. Това е Вашингтон. Достатъчно е да разполага с информация, че президентът може да е давал разрешение за неофициални тайни операции, и да я подхвърли, за да му навреди при изборите. Няма значение, че Рътлидж е проявил изключителна далновидност и е имал куража да извърши каквото е необходимо в името на сигурността на страната. На голям процент от гласоподавателите не им допада идеята техният президент да действа извън обхвата на своите правомощия, без да отговаря пред никого за това.

- Но той не работи по този начин и ти го знаеш - отвърна Харват.

- Разбира се, че зная, но моята дума няма да промени нищо. Кармайкъл ще го очерни като егоцентричен деспот, подел своя собствена война чрез личния си наемен убиец. Това ще намали рязко общественото доверие към него.

Харват мълчеше. Как би могъл да спори? Лоулър бе прав.

- Не е нужно да ти казвам какво бойно поле е окръг Колумбия - изтъкна по-възрастният и по-мъдър мъж. - Знаеш много добре, че на бойното поле никога не бива да подценяваш противника си. Президентът и шефът на канцеларията му със сигурност не подценяват Хелън Кармайкъл.

- Много добре ми е известно. Според Андерсън до три часа следобед се очаква тя да ми издаде призовка.

- Това е една от причините да искам да се срещнем тук. Кармайкъл има намерение да те тласне в центъра на медийното внимание възможно най-скоро. Но ако не успее да те открие, няма да може да ти връчи призовката. Без връчена призовка не може да очаква да се появиш пред комисията и медиите.

За момент Харват запази мълчание, опитвайки се да отгатне смисъла на чутото.

- Да не искаш да се скатая, за да избегна издадена от Конгреса призовка?

- Да, за момента. Искам да се покриеш така, че да не те намерят.

- Знаеш какво значи това - отвърна Скот. - Да не се вясвам на работа, да не се прибирам вкъщи… да не ходя никъде, където съм свикнал да се отбивам. Какво предлагаш да направя?

- Да изчезнеш.

- За колко време?

- Докато не оправим нещата - каза Лоулър. - Последното, което би искал президентът, е да се появиш пред комисията на сенатор Кармайкъл.

- Но защо тогава ме накара да подпиша оставката си?

- Не той те е накарал, а Андерсън. Това е само предпазна мярка. Президентът няма намерение да я приеме - отвърна Лоулър, като му подаде плик. - Всъщност той е намислил нещо друго за теб.