Читать «Ответен удар» онлайн - страница 31

Преди да си тръгне от „Андрюс“, му бяха отпуснати няколко минути, за да се приведе в приличен вид. За пръв път, докато се гледаше в огледалото на мъжката тоалетна, Харват не само се почувства по-възрастен от трийсет и петте си години, но му се стори, че започва и да изглежда по-стар. Постоянното натоварване беше започнало да си казва думата. Ясносините му очи бяха кървясали от умора и макар косата му да бе запазила светлокестенявия си цвят, по наболата брада започваха да се прокрадват сиви косъмчета.

Докато служеше при ,,тюлените”, си бе спечелил кодовото име ,,норвежеца“ не заради изсечените, привлекателни черти, които бяха по-скоро германски, отколкото норвежки, и не защото се биеше като свиреп викингски воин, а поради дългата върволица стюардеси скандинавки, с които беше излизал. Когато натиска лицето си със студена вода и се вгледа в изпитата си физиономия, се зачуди как ли ще изглежда след две или три години, ако продължава със същото темпо.

Единственото, което не даваше измамна представа за възрастта му, беше тялото му свидетелство за усилията, които бе положил, и да се поддържа във върховна физическа форма. Със своя ръст от сто седемдесет и осем сантиметра и солидното тегло от осемдесет килограма, Харват беше в по-добра форма и сега имаше повече мускулна маса, отколкото когато беше на двайсет и пет години. Единствено болката от неизменните за работата му отоци и контузии като че ли ставаше по-продължителна отпреди. Като неприятен страничен резултат от начина му на живот, тя бе от малкото неща, върху които той упражняваше някакво подобие на контрол. Във флота постоянно му внушаваха, че болката с психологическо явление.

Онова, което умът може да възприеме, тялото може да постигне. Докато гонеше кариера, Харват беше успявал да обърне гръб на всичко извън нея с помощта на тази мантра, която се въртеше непрекъснато в ума му. Сега кариерата му внезапно бе набила спирачки.

- Ще ти задам един въпрос - поде Харват. - Президентът знае ли, че съм отстранен?

Андерсън отвори едно чекмедже, извади от него синя папка и я плъзна по повърхността на бюрото към Харват.

- Онова, което знае, е, че тази сутрин подаваш оставка.

- Подавам оставка, значи? - повтори Харват, като извади от папката уведомлението за напускане и му хвърли един поглед

- Наистина сгафи в Багдад - продължи шефът на канцеларията. - На президента не му хареса, че те дават по телевизията

- И на мен не ми хареса, но нищо не можех да направя. Беше капан.

- Това го разбрах от доклада ти.

- Тогава какъв е проблемът?

- Проблемът е - отвърна Андерсън, - че с този побой предизвика истински пожар. Срещу теб са издадени милион и една фетви. Всяка мюсюлманска страна в света иска да те съдят според ислямските закони.

- Е, и?

- И те не са единствените, които искат да ти видят главата на дръвника.

- Кой друг?

- Сенаторът Кармайкъл.

- Кармайкъл? - изсмя се подигравателно Харват. Няма да имам нещо общо с тази жена.

- В случая нямаш думата.

- Няма да стане, мамка му.

- Скот, предупредих те за ругатните…