Читать «Ответен удар» онлайн - страница 28
Брад Тор
- Не мога. Не и сега. Трябва да свърша много неща. Но искам - Кармайкъл се наведе и целуна страстно Брайън - да се наспиш хубаво. Заслужаваш го. Почини си добре, защото сигурно ще ми трябваш на сутринта. Следи си пощата в „Хотмейл“. Ако се наложи да ти кажа нещо, ще ти пратя съобщение. А после ще влезем в чатрума на Форума за рака на гърдата, както винаги.
Преди Брайън Търнър да успее да отговори, Кармайкъл вече беше затворила вратата на апартамента и беше поела надолу към фоайето.
В момента, в който излезе от сградата, тя извади мобилния си телефон и с клавиша за бързо набиране се свърза с домашния номер на своя помощник.
- Ало? - чу се доловимо уморен глас от другата страна.
- Нийл, Хелън е. Трябваш ми в офиса след двайсет минути. Щом пристигнеш, незабавно започни да проучваш бивш ,,тюлен“ на име Скот Харват, който е работил за Сикрет сървис в Белия дом, а сега е в Департамента за вътрешна сигурност Разрови се възможно най-дълбоко. Вземи от сейфа черния ми каталог с контакти и започни да се обаждаш. Трябва да научим всичко за този човек, особено в какви операции е участвал, както е бил нает на работа в Белия дом преди две години. Ясна ли съм? Всичко ли записа?
- Да, сенаторе - отговори помощникът, който вече беше напълно буден.
- Добре - каза Кармайкъл. - Имаш осемнайсет минути, за да стигнеш до офиса. И по-живо. Искам да успея за сутрешните вестници.
Глава 10
Шефът на канцеларията Чарлз Андерсън откри швейцарския посланик на една уединена маса в лоби бара на хотел „Мандарин“.
- Да те почерпя с едно питие, Чък? - предложи Ханс Фридрих щом сервитьорката поднесе мартинито му.
- Ще пия безалкохолна бира - каза Андерсън. - Няма значение каква марка.
- Безалкохолна бира? - повтори посланикът, а сервитьорката се усмихна и се оттегли. - Откога Чарлз Андерсън пие безалкохолна бира?
- Откакто панталоните започнаха да ми стягат малко повечко около кръста.
Посланикът се засмя добродушно.
- Освен това довечера трябва да се върна в службата - допълни шефът на канцеларията. - Нещо се мъти.
- Цял ден гледам по телевизията какво се мъти - каза Фридрих.
Андерсън изкриви лице в гримаса.
- А, да. Историята с „Ал Джазира“. Не зная дали ми вярваш, но това май ще се окаже последната ми грижа в момента.
- Тогава ще трябва да ти се извиня, защото се налага да ти създам още една грижа.
- Защо? - поинтересува се Андерсън. - Мици и децата добре ли са?
- Много добре.
- А ти? Като те гледам, май не е лошо и ти да преминеш към безалкохолна бира.
Посланикът се усмихна и поклати глава.
- Ще го приема като съвет.
Фридрих наклони глава по посока на приближаващата ги сервитьорка и замълча. Щом младата жена наля бира на Андерсън и отново се отдалечи, посланикът продължи:
- Имам информация за теб, но преди да ти я дам, искам да знаеш, че ни сме само посредници. Правителството ми няма как да потвърди това, което ще ти кажа.
- Разбрано. За какво става дума?
- За меча на Аллах.
- За меча на Аллах? - повтори Андерсън. - Не съм чувал за него.
