Читать «Ответен удар» онлайн - страница 234

Хеликоптерът се въртеше във вихрен танц, губейки височина, и твърдата, спечена земя в големия двор на Хамал бързаше да го посрещне. Харват чуваше стрелбата, но при невероятно силното въртене едва успяваше да задържи в стомаха закуската си, камо ли да определи посоката на изстрелите.

Хеликоптерът се блъсна в земята и обезопасените пружинни седалки само донякъде омекотиха сблъсъка, а в случая с Рейнълдс - никак. При удара кракът му се счупи.

Специалният отряд вече беше изскочил през вратата и беше открил огън, преди още Харват да си разкопчае колана. Той се втурна към Рейнълдс и понечи да види травмата му, но експертът по сигурността му махна с ръка, за да го отпрати.

Двамата с Джилиън възможно най-внимателно изтеглиха Чип от катастрофиралия хеликоптер и го облегнаха на стената на една голяма цистерна.

Като зареди 12 калибровия ,,Ремингтън” на Рейнълдс, Харват го подаде на Алкът и ѝ каза да държи главата си ниско, след което последва хората на престолонаследника.

Беше изминал няколко крачки, когато чу гърмеж и се обърна точно навреме, за да види как един от охранителите на Хамал пада по лице на прашната земя. Зад кълбо от синкав дим Джилиън вдигна палец в знак, че всичко е наред. Явно беше понаучила нещо от стрелбата по зайци в Корнуол. Спасяваше му живота за втори път.

Връщайки се отново в играта, Харват вдигна картечния пистолет МР5, който му бяха дали саудитските командоси, и нахлу в основната сграда. Докато настигне отряда, успя да повали трима охранители и да огледа лицата им в търсене на евентуална прилика с двамата издирвани ислямисти.

Командосите и Скот си поправиха път със стрелба през множеството въоръжени последователи на джихада, решени да защитават докрай онова, което се намираше в центъра на комплекса.

Когато проникнаха вътре, се натъкнаха на стълби, водещи към втория етаж, както и на врата, която вероятно криеше подземен проход. Запознат с влечението на терористите към тунелите, особено в случаи на обсада, Харват реши да последва частта от отряда, която пое по втория път.

Изстрелите по бравата и пантите на блиндираната врата не успяха да я отворят, затова експертът по експлозивите постави кумулативен заряд и се отдръпна заедно с останалите командоси. После се извърна, натисна едно копче и взривът изтръгна вратата от касата ѝ. Друг командос хвърли две шокови гранати по спускащото се надолу тясно каменно стълбище.

Те се взривиха една след друга и хората се втурнаха по тесния проход, следвани от експерта по експлозивите и от Харват, който завършваше колоната.

Стълбището бе толкова тясно, че на някои места военните трябваше да се извъртят настрани, за да се промушат.

На пет стъпки по-надолу изведнъж в тунела отекнаха гърмежи и мястото се изпълни с острата миризма на кордит. Понеже нямаше видимост, Харват продължи да следва човека пред себе си.