Читать «Ответен удар» онлайн - страница 22

Тренбърг натисна друго копче на дистанционното и седна на стола си.

Всички присъстващи в залата загледаха съсредоточено екраните, на които млада хуманитарна служителка на не повече от двайсет и две години описваше странна грипоподобна болест, появила се в селото. На втория ден обаче и момичето, и неговите двама колеги вече били повалени от болестта и твърде слаби, за да продължат филмирането.

- Предполагаме - обясни Тренбърг, - че оттам насетне със заснемането се е заел някой от селяните, работил с хуманитарните служители в мисията им.

Филмът показваше разпространението на болестта из селото. Заразените биваха физически ограничавани. Впоследствие всички пациенти показваха изключително агресивно поведение, като много от тях се опитваха да хапят болногледачите си и всеки, който им се изпречи на пътя. Мнозина също така проявяваха повишена сексуалност. Оплакваха се от тежка форма на безсъние и главоболие. Бяха свръхчувствителни към миризми и по-конкретно към чесън, и демонстрираха непоносимост към собственото си отражение в каквато и да било повърхност - от огледало до подлога. Изглежда, страдаха от хидрофобия и биваха изцяло поддържани с помощта на интравенозни системи. При това, останалите няколко налични банки явно е трябвало да бъдат скрити под хавлиени кърпи, тъй като при вида на каквато и да било течност, напомняща вода, пациентите изпадаха в ярост, гърлата им се подуваха и не можеха да дишат. Бяха свръхчувствителни към светлина и кожата им беше добила доста странна бледнина. Последните кадри показваха хуманитарните служители в последния стадий на болестта.

Участниците в съвещанието наблюдаваха притихнали конвулсиите на своите сънародници. От ноздрите на болните започна да шурти странна, тъмна течност. След няколко мига тримата вече бяха мъртви.

Когато филмът свърши, на екраните отново се появи въртящото се лого на института. Известно време цареше тишина. Личеше си, че кадрите бяха уплашили здравата всички, включително и президента.

Първа заговори доктор Дона Венет, говорител на здравния департамент и семеен лекар по професия:

- Какво е това? Някакъв щам на Ебола? Хеморагична треска?

- Нито едното, нито другото - отвърна Тренбърг. - Това не наподобява нищо, което сме виждали досега.

- Каква беше субстанцията, която течеше от назалните канали на болните, преди да умрат?

- И това остава загадка.

- Какво знаем тогава? - попита секретарят по здравеопазването Стив Плезиер. - Очевидно не сме повикани тук без причина. Има ли вероятност в Щатите да избухне епидемия на тази болест?