Читать «Ответен удар» онлайн - страница 193

След като направи последна проверка на контролното табло, пилотът на ,,Силоз 1” навлезе във въздушното пространство над малкото планинско плато по посока на вятъра, задвижи механизма за кацане и започна плавно спускане. Харват извади от джоба си ножа марка ,,Бенчмейд” и сряза пластмасовите белезници на Рейбърн.

Подходът за кацане започна идеално. Едва когато бяха на десетина стъпки от земята обаче, забелязаха нещо, което липсваше на разузнавателните снимки на Харват. Мястото беше осеяно с ями и камъни с размера на баскетболна топка.

Пилотът на ,,Силоз 1” се опита да се издигне на ново, но вече беше късно. Беше спуснал планера твърде ниско и нямаше достатъчно подемна сила. Независимо дали им харесваше или не, вече се приземяваха.

Глава 73

Първото, което излезе от строя, беше предният ляв колесник, при което лявото крило се наклони и задълба в земята. Харват очакваше, че върхът на крилото ще се превърне в опорна точка и ще предизвика бясно въртене на целия планер, но вместо това от края му се откъсна цяло парче и планерът продължи да препуска напред.

Пилотът на ,,Силоз 1” веднага направи опит за рязък обратен завой с надеждата да спре машината. Той бързо завъртя щурвала докрай на дясно, като натисна десния рул със скоростта на прилеп, влязъл в сблъсък с бейзболна топка. През това време Рейбърн се възползва от суматохата, нахвърли се върху Харват и грабна пистолета му със заглушител „Хеклер и Кох" модел МР7. Изведнъж в кабината се разнесоха три изстрела. Два от куршумите разбиха плексигласовия покрив, а третият одраска тила на пилота, който продължи да управлява машината в продължение на секунда-две и после се строполи върху щурвала. С помощта на Шрьодер Харват изби оръжието от ръката на Рейбърн и без да има друг избор, му нанесе къс удар с отворена длан в носа. Оттам рукна кръв и бившият агент на Сикрет сървис изрева от болка. Понеже беше успял да си върне оръжието, Харват не му обърна внимание.

Само един поглед през строшения плексиглас потвърди подозренията му: Планерът набираше скорост и площадката за кацане съвсем скоро щеше да свърши. Те се носеха към ръба на скалата, след което ги чакаше дълго падане надолу към долината. Това беше непредвиден развой на събитията.

Още от прегледа на разузнавателните снимки те знаеха, че кацането крие изключително сериозни опасности. Единственият начин планът да сработи беше всеки пилот да натисне силно спирачките, щом планерът му докосне земята. При целия свръх товар на борда това щеше да е крайно рисковано, но дори и тогава в най-добрия случай щяха да спрат на метри от пропастта.