Читать «Ответен удар» онлайн - страница 192

След свирката последва цяла нощ на невероятен секс в неговия апартамент - секс, на какъвто не беше очаквал, че пенсилванската сенаторка е способна. Хелън Ремингтън Кармайкъл беше горещо парче и ако питаха Брайън Търнър, съпругът ѝ изпускаше първокласна нимфоманка. Нещата, които тя правеше и изричаше, когато бяха заедно, можеха да накарат и най-педантичния счетоводител да зареже бизнеса си.

Беше му дошло до гуша от живота в ЦРУ и той виждаше в Кармайкъл своя билет за бъдещето. Като неин съветник по националната сигурност Брайън щеше да има по-големи отговорности, когато тя станеше вицепрезидент. А ако проявеше достатъчно търпение, щеше да разполага с власт на най-високо ниво, когато тя заемеше президентския пост. Дребните кражби и нарушения, които извършваше заради нея сега, бяха нищо. Всъщност според Търнър ЦРУ си го заслужаваше, след като не си беше осигурило достатъчно надеждна защита срещу хакери, работещи в централата му.

Той погълна лакомо шепа пържени картофи, купени от денонощния ресторант на ЦРУ, после стартира най-новия си непроследим ,,троянски кон” и зачака първите резултати.

Дванадесет минути по-късно Търнър едва не се задави с луксозната бисквита на ,,Мисис Фийлдс”, която дъвчеше. Плоският екран на монитора му се активира и на него се появи файл, съдържащ имена, дати, плащания и подробности около американския президент Джек Рътлидж и неговия личен таен отряд от оперативни агенти.

Глава 72

Швейцария

Повече от половин час се издигаха летателните апарати ,,Супер Виват”, докато достигнат точно определената височина. Най-накрая пилотът на ,,Силоз 1” провери координатите си и стартира процеса на преконфигуриране на машината в планер. След като редуцира мощността на двигателя и го охлади, той го спря напълно, центрира пропелера и го прибра в носа на самолета. Сетне изключи подаването на гориво и контролния бутон на двигателя. Самолетът мигновено беше обгърнат от пълна тишина. Шрьодер никога не беше летял с планер и сега разбираше защо Харват (и Ото Скорцени преди него) го бяха избрали като идеалното средство за тайно проникване.

Скот от своя страна вече беше съсредоточил мислите си върху първите три минути след кацането. Когато слезеха от борда, щяха да бъдат само той, Шрьодер и още един член на екипа - тоест, без всякакво прикритие, докато не кацнеха подкрепленията. Но дори и тогава щяха да разполагат с четиринадесет стрелци срещу тройно повече гардове. На всичко отгоре, трябваше да държи Рейбърн под око, който щеше да остане с пластмасови белезници до самото приземяване. Клаудия пък трябваше да пази Джилиън да не попадне под обстрел. Независимо какво смяташе Шрьодер, шансовете определено не бяха на тяхна страна. Единственото им предимство беше елементът на изненадата и Харват се молеше това да е достатъчно.

Пилотът ги предупреди, че след три минути ще бъдат над целта. Харват още веднъж мислено прехвърли плана, докато проверяваше оръжията си. Спря за момент, за да успокои дишането си и да забави сърдечния ритъм. Адреналинът вече препускаше по вените му, придружен от онова усещане, което винаги се появяваше, щом се впуснеше в нещо рисковано - страхът. Отдавна беше разбрал, че който твърди, че не се бои в подобни ситуации, е или лъжец, или глупак. Не липсата на страх правеше от обикновения човек храбрец, а действията му въпреки чувството.