Читать «Ответен удар» онлайн - страница 119

Тази репутация обаче беше поставена на карта, когато в качеството си на съосновател на Ислямския център „Ал-Ислах“ в Хамтрамк Касим предложи да се поиска разрешение от градската община за излъчване на мюсюлманския призив за молитва по високоговорители, монтирани на фасадата на центъра. Разгорещеният спор по този въпрос влезе в новинарските емисии.

Много от мюсюлманите в Хамтрамк счетоха Касим за глупак заради това, че моли за разрешение за нещо, което смятаха за свое изконно право. Според общинската наредба за шума, както и според градската харта, която защитаваше свободата на вероизповеданията, центърът, така или иначе, имаше право да излъчва призива за молитва. Това приканване траеше само две минути и според тях не се отличаваше от звъна на християнските църковни камбани.

Касим, от своя страна, беше достатъчно умен, за да предвиди, че този въпрос има потенциала да доведе до разкол в мултиетническата и мултирелигиозна общност и искаше да го разреши веднага. От името на авторитетите в своята общност той се обърна към градския съвет на Хамтрамк с искане призивите за молитва да бъдат регламентирани, преди още да бъде повдигнато и едно възражение. По този начин бе демонстрирал добронамереност и чувствителност към правата на другите и най-вече добросъседско отношение. Това неимоверно много спомагаше за положителния имидж на мюсюлманската общност след терористичните нападения от 11 септември не само в щата Мичиган, но и в цяла Америка като цяло.

От време на време се намираше някой, който да попита Касим дали усилията му не са били напразни. Той неизменно се усмихваше по своя многозначителен начин и изваждаше износения си кожен портфейл. От него измъкваше вестникарска изрезка със статия на „Детройт Нюз“, която, според него, беше допринесла за каузата им повече от всичко останало. За мнозина друговерци повикът за молитва не бе нищо друго, освен неразбираем шум. „Детройт Нюз“ беше променил това отношение и бе широко коментирана в електронните медии и препечатвана в световната преса. Касим прочиташе гордо превода на призива за молитва, с който се бяха запознали милиони хора по света: ,, Преди всяка молитва човек, наречен мюезин, се качва на минарето на джамията и изпява четири пъти: „Бог е велик“. След това два пъти: „Свидетелствам, че няма друг Бог, освен Аллах“. Следва ,, Елате да се помолим“, повторено два пъти. После мюезинът изпява още два пъти „Елате и благоденствайте“ и „Бог е велик“, и завършва с „Няма друг Бог, освен Аллах“.

Разбира се, хората, на които Касим четеше статията, нямаха нужда от превод на призива за молитва. Те вече знаеха смисъла му, но не можеха да омаловажат чувството на гордост на този човек, който беше направил религията и ритуалите на исляма малко по-достъпни за останалата част от света.

Касим погледна часовника си и видя, че наближава пет сутринта. Беше прекарал цялата нощ в своя склад, разопаковайки стоката, пристигнала предишния ден. Това беше първата партида от специална серия доставки - върхово постижение в кариерата му. Беше сключил сделката до голяма степен благодарение на международната известност, която си бе спечелил с популяризирането на призива за молитва.