Читать «Ответен удар» онлайн - страница 117

Фото аналитикът беше един от малкото висши служители в НАГР, които обичаха нощните смени, тъй като, както казваше той самият, тогава ставаше екшънът. Телефонният оператор свърза Харват с кабинета на Макколиф и двайсет и осем годишният маратонец със собствен рекорд от два часа и петдесет и пет минути вдигна още при първото позвъняване.

- Кевин, Скот Харват се обажда - каза агентът, седнал сред кашоните с документи, пръснати из кабинета на Моли Лавоан.

- Харват? - разнесе се познатият глас на Макколиф от централата на агенцията му в Бетесда, щата Мериленд, на разстояние повече от четири хиляди мили. - Почти три сутринта е. Маратонът е чак през октомври. Не ми казвай, че не те хваща сън, защото обмисляш бъдещата ни стратегия.

- Никога не губя съня си заради стратегията, Кевин. Това е само едно състезание - отвърна той.

- Ще гледам да ти го припомня, когато стигнем двайсет и петата миля и задишаме праха на някоя група морски пехотинци.

Харват се засмя. Предишната година бяха постигнали впечатляващо време, но на Скот, като бивш тюлен, му беше крайно мъчително да види как на последната миля ги изпреварва група млади морски пехотинци, които бяха изостанали доста назад още в самото начало на маратона.

- Е, добре, може би е нещо повече от състезание, но не се обаждам заради това.

- Какво има?

- Помниш ли, когато работех в охраната на президента към Сикрет сървис в Белия дом и уредих на семейството ти една обиколка из Белия дом?

- Как да не помня. Майка ми и сестра ми още разправят за това… както и за теб. Заклеваш ли се, че между теб и Дениз не е станало нищо?

Щом станеше дума за малката му сестра, Макколиф се държеше като Сони Корлеоне. Независимо от уверенията на Харват, той така и не беше повярвал на разказа му за прекараната вечер.

- Няма ли да мирясаш най-сетне? Обърнахме по едно питие и аз я закарах до хотела ѝ. Казвал съм ти го стотици пъти.

- Зная, но това беше преди три години, а тя не престава да говори за теб. Какво щеше да си помислиш ти, ако беше на мое място?

- Че имам нужда от психоаналитик.

Този път бе ред на Макколиф да се засмее.

- Ще го приема като съвет - отвърна той и премести слушалката на другото си ухо. - Е, с какво мога да ти помогна?

- Чувал ли си за компания за сателитни снимки на име „Спот Имидж “?

- Разбира се. Работели сме с тях. Защо?

- Имаш ли някой познат там?

Макколиф помисли за миг.

- Познавам няколко души. Американското им представителство е наблизо, в Шантили, Вирджиния. Какво ти трябва?

Харват, който беше разгледал запазените от Мари вестникарски изрезки за изчезването на Бернар и последвалото издирване, каза:

- Работя в чужбина по един случай с изчезнал човек. Името му е Бернар Лавоан - Л-А-В-О-А-Н. Изчезнал е с още двама души преди повече от година по време на експедиция в Алпите. Поръчал е много сателитни снимки на „Спот Имидж” и се надявам, че това ще хвърли известна светлина върху мястото на неговото изчезване.