Читать «Ответен удар» онлайн - страница 121

Като добросъвестен бизнесмен Касим беше проверил въпросното сдружение. Неговите основатели бяха все бивши емигранти като него самия и идваха от различни мюсюлмански срани, но приликите свършваха до там. Доколкото можеше да съди, никой от тях нямаше какъвто и да е опит в хранителната индустрия. Притежаваха различни фирми из цялата страна, най-вече с предмет на дейност, присъщ за новодошлите емигранти от Близкия изток, които се опитваха да се задържат на най-ниските места на американската мечта - бюра за краткосрочни кредити, за обмяна на валута и осребряване на чекове, евтини супермаркети, бензиностанции и таксиметрови компании. Всъщност те бяха успешни предприемачи, но той не разбираше защо им беше да се ангажират с подобна нискодоходна дейност като бизнеса с подправки. Може би знаеха нещо, което не му беше известно. Но нищо от това нямаше значение, тъй като Касим беше взел произволни проби и беше опитал от нагарчащия махлеб. Вкусът му го беше убедил, че подправката е автентична.

Той ни най-малко не искаше да се замесва, дори и неволно, във вноса на някое незаконно вещество. Независимо дали клиентът му беше от саудитско кралско потекло или не, търговецът все пак трябваше да пази доброто име на семейството и страната си.

Докато опаковаше последната пратка махлеб, за да я предаде на куриерската фирма ,,Ю Пи Ес” същият следобед, Касим мислеше за само за това как ще се прибере у дома и ще поспи преди сутрешната молитвена служба. Уморен и разсеян, той не забеляза, че капакът на една от кутиите, от които беше пробвал, не беше плътно затворен.

Мистериозната болест от иракското селце Асалаам - същата, която трябваше да унищожи древен Рим - току-що беше дебютирала на американска почва.

Глава 43

Франция

В стаята си Харват разглеждаше справочника, който Ванеса Уиткоум му беше позволила да вземе със себе си - ,, Гръцки огън, отровни стрели и бомби от скорпиони - биологичното и химическото оръжие в древността” от Адриен Меър, когато Мари Лавоан почука на вратата му и каза, че го търсят по телефона. Можеше да са само двама души. Който и да беше, или нямаше нищо за него, или щеше да му съобщи информация, която да го насочи нанякъде.

Прие обаждането в кабинета на Мари.

- Харват - представи се той, щом вдигна слушалката от бюрото.

- Скот, обажда се Кевин Макколиф.

- Много си бърз, Кевин - отговори той, поглеждайки към часовника си.

- За твой късмет моят човек в Шантили е в приятелски отношения със служител в централния офис на ,,Спот” в Тулуза.

- Какво успя да откриеш?

- Точно както ти каза, твоят човек Бернар е поръчал много снимки от ,,Спот”. Датите на трансакциите по кредитната карта им помогнаха да локализират мястото доста бързо.

- Добре. Какво ти дадоха?

Макколиф плъзна образите по екрана на монитора си и каза:

- Всички фотографии, поръчани от изчезналия, показват област край връх Монвизо и проход на север от него, наречен Кол дьо ла Траверсет. Търсенето е било доста широко в началото, но с времето се е фокусирало.