Читать «Ответен удар» онлайн - страница 116

- Летата в Европа стават все по-горещи. Поради жегите алпийските глетчери са започнати да се смаляват. Както пише в книгата, днешните учени разполагат с инструментариум, какъвто не е имало в миналото. Нито един уважаващ себе си археолог не би предприел подобно мащабно търсене без възможно най-голямата технологична подкрепа, която би могъл да си осигури. Ръкописът на Силен може и да е помогнал на Елисън да стесни зоната, в която гвардията, пренасяща тайното оръжие на Ханибал, е била убита и после пометена от лавина, но няма как да му е посочил съвсем точното местонахождение с кръстче на картата. Елисън вероятно е знаел приблизително къде да търси, но е трябвало да стесни максимално периметъра.

Джилиън най-сетне схвана мисълта му.

- Смяташ, че го е направил със сателитни снимки.

- А Бернар Лавоан е платил за тях.

- С парите на Рейбърн, разбира се.

- Разбира се. Само се надявам Бернар да го е направил със собствената си кредитна карта и после да е извадил фактура или да е взел съответната сума от купчината пари, които Рейбърн му е оставил точно за подобни разходи.

Четиридесет и пет минути по-късно Мари Лавоан откри първото извлечение по кредитната му карта за паричен превод към международна сателитна компания от Тулуза, наречена „Спот Имидж”. Скоро след тона се натъкнаха на още банкови извлечения, в които фигурираше името на същата фирма. Бернар беше прибягвал често до услугите на „Спот Имидж“, но Харват се интересуваше от последната поредица поръчани снимки.

Най-логичната следваща стъпка беше Мари да се обади на компанията, да се представи и да им обясни какво иска. Но когато от другата страна я уведомиха, че политиката им за защита на личните данни им забранява да предоставят копия на снимките на друго лице, освен първоначалния клиент, Харват разбра, че трябва да изработи по-добър план.

Той нямаше желание да бие път до Тулуза с кола, за да извърши още една незаконна операция с цел придобиване на информация. А и предвид това, че беше сателитна компания, „Спот Имидж” щеше да работи денонощно. За разлика от парижкия клон на ,,Сотбис“ офисът им нямаше да е празен през нощта, пазен само от двама охранители зад гише. Харват трябваше да намери човек извън своите установени разузнавателни контакти, който би могъл да окаже достатъчен натиск върху „Спот Имидж“, така че да дадат нужната информация. Изведнъж той се сети кой е най-подходящият.

Глава 41

Харват познаваше Кевин Макколиф отпреди няколко години, докато работеше за Сикрет сървис. И двамата бяха членове на неформална група федерални служители, които тренираха заедно всяка година за ежегодния маратон на Корпуса на морските пехотинци.

Макколиф работеше за Националната агенция за геокосмическо разузнаване (НАГР), по- рано известна като Национална агенция за въздушно заснемане и картография. НАГР беше една от основните служби, обезпечаваща с информация Департамента по отбраната. Макар формално да беше член на разузнавателната общност, Харват нямаше кой знае какви контакти с Кевин Макколиф. В продължение на няколко седмици през годината двамата тичаха заедно. До голяма степен отношенията им се ограничаваха само с това. Опасността някой да следи дали Харват ще установи връзка с Кевин Макколиф беше нищожна. Нещо повече - Макколиф му дължеше услуга.