Читать «Ответен удар» онлайн - страница 114

Харват се обърна към Мари и попита:

- Когато Бернар не се завърна, обадихте ли се в полицията?

- Разбира се - каза Мари.

- И какво стана?

- Дойдоха и ми зададоха обичайните въпроси, които поставят, щом някой катерач не се върне.

- Вие какво им казахте? - попита Джилиън. - Споменахте ли нещо във връзка с Ханибал?

- Казах на полицията всичко, което ми беше известно: че мъжът ми се е катерил по планинските процепи някъде покрай Кол дьо ла Траверсет и че не се е прибрал у дома.

Харват погледна Лавоан и попита:

- И местната полиция е прегледала картите и всичко, което би могло да им подскаже къде точно се е катерил в деня на изчезването си?

- Полицията и неговите приятели алпинисти. Претърсиха всичко, но не откриха нищо. Доктор Елисън се опитваше да запази работата си в тайна, така че не е чудно, че от Бернар не е останала никаква следа.

Беше очевидно, че за Мари е болезнено да съживява спомена. През следващите няколко мига никой не отрони дума. Харват положи меча обратно на пода и започна да обикаля около другите предмети.

- Всички са много интересни сами по себе си от историческа гледна точка - отбеляза Джилиън. - Но всъщност не хвърлят светлина върху мистериозното оръжие на Ханибал.

- В „Артхашастра“ пише за намазване на отровата върху остриета, нали? - припомни Харват.

- Да.

- Може би е добре да се направи анализ на тези оръжия.

Джилиън забеляза, че Мари се напрегна и ѝ даде знак да не се тревожи.

- Ако Ханибал е смятал да унищожи всеки мъж, жена, дете и дори животно, той не би го направил чрез единични удари с меч. Нужно му е било нещо по-голямо. Трябва да намерим мястото на разкопките на Елисън.

Харват поклати глава.

- Не, това е задънена улица. Трябва да открием Емир Токай.

- И как да го направим? Нямаме никакви следи.

- Имаме имейл адреса, който Мари е използвача за връзка с Рейбърн, а знаем, че Рейбърн има отношение към отвличането на Емир. Бих казал, че това е доста добра следа.

- Само ако води до нещо. Виж - продължи тя, - намерим ли мястото на разкопките, може да се натъкнем на достатъчно физически доказателства, които да ни помогнат да добием представа какво представлява тази загадъчна болест и да потърсим лекарство.

- А Емир?

Джилиън помълча, докато обмисляше отговора си.

- Дори не знаем дали е още жив. Възможно е да е бил убит. Отговорите, които търсим, може да са по-близо до нас, от колко предполагаме. Сега сме тук и откриването на обекта е възможност, на която не можем да обърнем гръб.

Джилиън беше права, но как, по дяволите, да открият мястото? Много по-опитни и запознати с местността екипи бяха издирвали изчезналите седмици наред и се бяха върнали с празни ръце. Как биха могли двамата с Джилиън да осъществят онова, което другите не са успели? Дори не разполагаха с нова информация. Единственото, което Харват можеше да направи, беше да мине по маршрута на полицията и да се надява да намери нещо, което те са изпуснали. Без особени надежди той пак се обърна към Мари Лавоан и каза: