Читать «Ответен удар» онлайн - страница 113

- Държите предметите тук, без дори да ги заключвате? - учуди се Харват, когато Мари отвори портата.

- Тук никой не се заключва. Ако го направиш, все едно да покажеш на всички, че притежаваш нещо, което заслужава да се открадне. А и колко време мислите, че ще отнеме на някого да проникне тук?

Жената имаше право.

Мари затвори вратата след тях и освети с фенера на помещението.

- Ето там.

След като премести няколко бали сено и разрита настрана изпадалата слама, Харват видя капак на пода и го отвори. Лъчът на фенера му заигра по няколко каменни стъпала, водещи към просторна изба.

Джилиън тръгна след него, последна беше Мари. Тримата се спуснаха по стълбището. Избата беше огромна. Старицата намери кутия кибрит и запали няколко фенера, окачени на ниския таван. Когато те осветиха помещението, Харват чу Джилиън да си поема рязко дъх.

Подът беше осеян със стотици артефакти в прозрачни найлонови пликове, идеално подредени върху чисти чаршафи. Джилиън не можа да се сдържи и се втурна към тях, за да ги види по-отблизо.

- Как са успели да пренесат всичко това?

- С яки гърбини, големи раници и много, много пот - отвърна им Мари.

Харват последва примера на Джилиън и вдигна внимателно един от запечатаните пликове, за да огледа съдържанието. Вътре имаше оръжие, което той разпозна, тъй като беше изучавал военна история - келтска фалката. Носеха се легенди, че с извитото си острие мощният къс меч е можел да съсече щит и шлем само с един замах. Харват обаче беше заинтригуван и от друго. На плика беше залепен къс хартиено тиксо с поредица от цифри. Вдигна го високо, за да го види и Мари, и попита:

- Знаете ли какво е това?

- Нямам представа - каза жената, като тъжно поклати глава. - Занесох няколко такива парчета тиксо на един приятел на Бернар, който също е планински водач. Надявах се да може да ги дешифрира. Реших, че може да са данни от джипиес или нещо подобно. Мислех, че ще ни помогнат да намерим Бернар и Морис, но явно са случайни числа.

- Всъщност - намеси се Джилиън, която погледна цифрите на своя плик - те имат някакъв смисъл. Това са координати.

- Като на карта?

- Много приличат на такива. Елисън сигурно е съставил координатната мрежа на обекта, където са открити артефактите. Първите числа са отправна или крайна точка на мястото. Следващата поредица числа посочва в коя част от координатната система е бил открит конкретният предмет.

- А последната група числа, тази със символа на градус след нея? - попита Харват. - Това не е ли обозначение за географска дължина или ширина?

- Не. Това е градус на издигане, последван от обозначение на дълбочина. Бих казала, че Елисън си е имал работа с много стръмна повърхност и е описал само в коя хоризонтална точка е намерил предмети, а и колко дълбоко са били вкопани.

- Вкопани?

- Да, вероятно в лед. Наричайте го както щете, но човекът е бил акуратен - додаде Джилиън.

- Акуратен, но не дотам, че тези цифри да ни заведат до реалното място на находката.

- Не. Те са свързани с първата поредица числа, които са водещи и от които произтичат всички останали. Липсва ни ключът към ребуса, наречете го Розетски камък, който да разкрива цялото послание.