Читать «Влюбени ангели» онлайн - страница 8

– Това е нашият човек – промърмори Шелби. – Вероятно се е отбил за едно питие. Глупак. Просто ще грабнем обратно шапката и ще изчезваме.

Майлс кимна, но когато се промъкнаха до задния край на каруцата, Шелби забеляза мъжа с кожената жилетка в рамката на вратата и сърцето й се сви. Не можеше да повярва на думите му, но той държеше в ръце шапката на Майлс и я показваше на кръчмаря с такава гордост, сякаш беше рядък скъпоценен камък.

–О – каза Майлс, разочарован. После изправи рамене. – Знаеш ли какво, ще си взема друга. В Калифорния могат да се купят навсякъде.

– Мммм, правилно. – Шелби раздразнено перна брезентовото покривало на каруцата на мъжа. От силата на удара й едно ъгълче се откъсна и се развя. Само за миг тя зърна вътре купчина сандъци.

– Хмм. – Провря глава под брезента.

Отдолу беше студено и малко миризливо, претъпкано с какво ли не. Имаше дървени кафези, пълни със спящи пъстри кокошки, тежки чували с фураж, брезентова торба с различни железни сечива и купища дървени сандъци. Тя пробва капака на един от сандъците, но той не поддаде.

– Какво правиш? – попита Майлс.

Шелби се усмихна криво:

– Хрумна ми нещо. – Посягайки към някакъв предмет в торбата със сечива, който приличаше на малък лост, тя повдигна и отвори капака на най–близкия сандък. – Това се казва точно попадение.

– Шелби?

– Ако ще ходим в града, тези дрехи може да направят погрешно впечатление. – Тя показа джоба на зелената си блуза с качулка, за да подчертае думите си. – Не мислиш ли?

Обратно под брезента тя намери някои прости дрехи, които изглеждаха избелели и износени, вероятно омалели на близките на коларя у дома. Подхвърли малките скъпоценни находки навън към Майлс, който тромаво се хвърли да улови всичко.

Скоро той държеше дълга, бледозелена ленена рокля с разширяващи се надолу ръкави и бродирана златиста ивица, спускаща се надолу в средата, чифт лимонено–жълти дълги чорапи и боне, подобно на забрадка на монахиня, ушито от сиво–кафяв лен.

– Но какво ще облечеш ти? – пошегува се Майлс.

Шелби трябваше да претършува още половин дузина сандъци, пълни с парцали, огънати гвоздеи и гладки камъни, преди да намери нещо, което щеше да свърши работа за Майлс. Най–накрая извади проста синя роба, ушита от твърда, груба вълна. Щеше да му държи топло и да го предпазва от този блъскащ вятър; беше достатъчно дълга, за да покрие маратонките му „Найк“; а по някаква причина на Шелби й хрумна, че цветът е идеален за очите му.

Шелби разкопча ципа на зелената си блуза с качулка и я преметна отзад на двуколката. Голите й ръце настръхнаха, докато нахлузваше надиплената рокля върху джинсите и късата си блузка.

Майлс още изглеждаше изпълнен с неохота:

– Чувствам се странно да отмъквам неща, които този тип вероятно е карал в града за продан – прошепна той.

– Карма, Майлс. Той ти открадна шапката.

– Не, той намери шапката ми. Ами ако има да издържа семейство?