Читать «Влюбени ангели» онлайн - страница 6

Поредната издънка на Шелби.

– О, Майлс. Съжалявам.

– Сега определено трябва да го последваме – каза Майлс, леко отчаяно.

– Наистина ли? – попита Шелби. – Това е просто една шапка.

После обаче погледна Майлс. Още не беше свикнала да вижда лицето му. Бузите, които беше свикнала да мисли за бебешки, й се сториха поздрави, по–ъгловати, а ирисите му имаха по–наситен цвят. От унилото му изражение разбра, че за него това определено не беше „просто шапка“. Не знаеше дали тя съдържаше някакви специални спомени, или беше просто талисман за късмет. Но щеше да направи всичко, за да махне това изражение от лицето му.

– Добре – изрече тя на един дъх. – Да вървим да я вземем.

Преди Шелби да осъзнае какво се случва, Майлс беше преплел ръката си с нейната. Ръката й се стори силна и уверена и малко импулсивна – а после той я затегли към пътя.

– Хайде!

Тя се възпротиви за миг, но после очите й случайно срещнаха тези на Майлс, и те бяха невероятно, безумно сини, и Шелби почувства как я залива вълна на бодрост.

После вече тичаха надолу по покрит тук–там със сняг средновековен път, подминавайки посеви, изоставени за зимата, покрити с лъскава бяла пелена, която обгръщаше дърветата и покриваше черния път. Отправяха се към ограден със стени град с извисяващи се черни шпилове и тесен, ограден с крепостен ров вход. Ръка за ръка, с порозовели бузи, с напукани устни, смеещи се по причина, която Шелби не би могла да облече в думи – смеещи се толкова силно, че тя почти забрави какво се канеха да правят. Но после, когато Майлс се провикна: „Скачай!“, нещо щракна, дойде си на мястото и тя го направи.

За миг почти изпита чувството, че лети.

Чворест пън оформяше задната ритла на каруцата, едва достатъчно широка, за да се закрепят върху нея. Стъпалата им я докоснаха, успявайки да стъпят там просто благодарение на чист, безрадостен късмет…

За миг. После двуколката уцели изровено място в пътя и се разтресе ожесточено, и кракът на Майлс се подхлъзна, а Шелби изпусна насмоления брезент, за който се държеше. Пръстите й се хлъзнаха, а тялото й започна да се мята и двамата с Майлс бяха отхвърлени назад, политайки стремително надолу, в калта.

Пльок.

Шелби изпъшка. Гръдният й кош пулсираше. Избърса студената кал от очите си и изплю противното нещо, изпълнило устата й. Тя вдигна поглед към двуколката, която се смаляваше в далечината. Шапката на Майлс беше изчезнала.

– Добре ли си? – попита го тя.

Той избърса лице с долния край на тениската си.

– Да. Ти? – Когато тя кимна, той се ухили: – Покажи каква физиономия ще направи Франческа, ако открие къде сме точно сега. – Нареждането на Майлс бе изречено бодро, но Шелби знаеше, че вътрешно е опустошен.

И въпреки това, щеше да му играе по свирката. Шелби обожаваше да имитира величествената им преподавателка от „Шорлайн“. Изтърколи се от локвата, подпря се на лакти, изпъчи гърди и сбърчи нос: – И предполагам, ще отречете, че умишлено се опитвахте да очерните наследството на „Шорлайн“? Абсолютно противно ми е да си представя какво ще каже изисканият борд на директорите. А споменах ли, че си счупих нокът в крилото на един Вестител, докато се опитвах да проследя вас двамата…