Читать «Влюбени ангели» онлайн - страница 7

– Хайде, хайде, Франки. – Майлс помогна на Шелби да стане от калта, като удебели гласа си, за да докара най–добрата си възможна имитация на Стивън, малко по–либералният съпруг–демон на Франческа. – Нека не бъдем твърде строги с Нефилимите. Един семестър търкане на тоалетни наистина би трябвало да им даде добър урок. В края на краищата, грешката им е започнала с благородни намерения…

Благородни намерения. Да открият Лус.

Шелби преглътна, чувствайки как я обзема някаква мрачност. Тримата бяха отбор. Отборите се поддържаха помежду си.

– Не сме я изоставили – каза Майлс меко. – Чу какво каза Даниел. Той е единственият, който може да я намери.

– Мислиш ли, че вече я е намерил?

– Надявам се. Каза, че ще го направи. Но…

– Но какво? – попита Шелби.

Майлс направи пауза:

– Лус беше доста разгневена, когато остави всички в задния двор. Надявам се, че когато и да я намери Даниел, тя ще му прости.

Шелби се взря в оплискания с кал Майлс, знаейки колко много – в един момент той наистина беше държал на Лус. Но всеобщо мнение Шелби никога не беше изпитвала подобни чувства към когото и да било. Всъщност, тя беше легендарна с това, че избираше да излиза с възможно най–лошите момчета. Фил? Я стига! Ако не си беше паднала по него, Прокудениците нямаше да проследят и открият Лус и тя нямаше да е принудена да скочи през Вестителя, а Майлс и Шелби нямаше да са заседнали тук точно сега. Оплескани с кал.

Но не беше там въпросът. Въпросът беше следният: Шелби беше удивена, че Майлс не е по–огорчен, задето е видял Лус безумно влюбена в някой друг. Но той не беше. Такъв си беше Майлс.

– Ще му прости – каза Шелби накрая. – Ако някой ме обичаше достатъчно, за да се гмурне през безброй хилядолетия само за да ме намери, щях да надделея над себе си.

– О, само това ли ще е необходимо? – Майлс я смушка с лакът.

Импулсивно, тя го перна по корема с опакото на дланта си. Така се закачаха тя и майка й, като най–добри приятелки или нещо от този род. Но Шелби обикновено беше много по–сдържана с хора извън малкото си семейство. Странна работа.

– Хей. – Майлс прекъсна мислите й. – Точно сега с теб трябва да се съсредоточим върху задачата да отидем в града, да намерим ангел, който може да ни помогне, и да се отправим към вкъщи.

– И междувременно да приберат шапката – добави Шелби мислено, когато двамата с Майлс започнаха да подтичват, следвайки двуколката към града.

* * *

Кръчмата се издигаше на около една миля извън градските стени – единствената сграда в обширно поле. Беше малка дървена постройка с люлееща се табела от олющено избеляло дърво и големи бурета с ейл, подредени до стените.

Шелби и Майлс бяха тичали покрай стотици дървета с окапали от студа листа и топящи се участъци от кален сняг и Анка излезли на осеяния с дупки, лъкатушещ път към града. В действителност нямаше кой знае какво за гледане. Всъщност дори бяха изгубили от поглед двуколката, след като Шелби почувства остра болка встрани и трябваше да намали темпото, но сега, напълно случайно, я зърнаха спряна пред кръчмата.