Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 137

Абадон обаче не помръдна.

Бека застана до Линг. Изпя мощно заклинание пламък. Огънят лумна още по-силно и пламъците нахлуха през решетките на Карцерон. Абадон изрева. Размаха ръце срещу огъня, после избяга в дълбините на затвора. Те чуха как отслабва гласът му, докато накрая съвсем замлъкна.

– Свършихте ли? – поинтересува се Магдалена. – Защото наистина трябва да тръгвате. Времето ни изтича.

– Не могат. Тунелите са запечатани. Пещерите са празни. Всички избягаха освен нас, които сме в тази стая.

Беше Вража. На гърба си носеше торба. Започна да пуска резетата по вратата на Инкантариума.

– В името на боговете, какво правите тук? Каза ви се да тръгвате.

– Дадохме кръвен обет. Пред Абадон. Заклехме се, че ще намерим талисманите, ще отключим Карцерон и ще го убием. Обетът може да бъде нарушен само от смъртта ни – каза Серафина.

– Която ще дойде много по-скоро, отколкото си мислите, ако не тръгнете веднага – каза Вража.

– Как? Нали току-що залости вратата! – отбеляза Бека.

Вража заплува към далечния край на стаята. Там на стената беше облегнат предмет, обвит в черен плат. Серафина не го бе забелязвала досега. Вража смъкна плата. Откри се високо огледало.

– Направих барикада, мощно блокиращо заклинание. Ще ги задържи, докато избягате през огледалото.

Едва бе спряла да говори, когато отгоре се чу силен взрив. От вълните, причинени от труса, водата закипя.

– Тук са – съобщи Вража.

За пръв път Серафина видя страх в очите ù.

– Но нали само преди минути бяха в устието на Олта? – невярващо попита Бека и хвърли изплашен поглед към вратата. – Пещерите са на повече от няколко минути от там.

– Смея да предположа, че този Трахо знае как да прави велозаклинания. Повечето войници знаят как да ускорят придвижването на армиите си. Хайде, в огледалото. Бързо.

– Да влезем всички заедно – предложи Нийла. – Ще сме по-силни, ако сме заедно.

– Не, не бива да плувате заедно. Не бива да допуснем да хванат и петте – възрази Вража.

Сепна ги силно тропане. Трахо беше пред вратата.

Серафина знаеше, че тя е желязна и магията не може да проникне през нея. Той се опитваше да я разбие.

– Вземете – каза Вража и извади от торбата си пет шишенца с някаква течност. Раздаде им ги. – Това е Мойсеева отвара. Прави се от Мойсеев морски език от Червено море. Акулите я мразят. Може би и срещу ездачите на смъртта ще подейства. Ето ви и няколко омагьосани камъчета кварц. И малко мастилени бомби. Недодялани са, но действат. Спасявали са ме от толкова много опасни ситуации, че съм забравила половината.

Вража за пореден път бръкна в торбата и извади шепа мъртви бръмбари, които също раздаде на русалките.

– Надявах се, че ще имам време да ви науча на тънкостите при пътуването в огледала, но не успях. Веднага щом попаднете насред среброто, разтърсете бръмбарите. В огледалото живеят среброриби – големи, бързи създания, за които те са любима храна. Щом чуе бръмбарите, някоя среброриба ще дойде при вас. Кажете ù къде искате да отидете и тя ще ви заведе. Да се надяваме, че ще напуснете царството на Оладелго, преди той да ви усети. Нийла, ти си първа.