Читать «Пайнс» онлайн - страница 65

—       Защо? — отново попита Итън.

—       Ще говорим, когато е безопасно.

Халката на китката му се отвори.

Итън се надигна, грабна ключа от ръката й и се зае да отключи другия чифт белезници.

Асансьорът изпълзя от четвъртия на третия етаж.

—       Ако спре и някой се опита да влезе, ще се бием. Разбра ли? — попита тя.

Итън кимна.

—       Каквото и да стане, не бива да им позволяваш да те върнат в онази операционна.

Втората халка се отвори и Итън слезе от носилката. Чувстваше се доста стабилен на краката си, упойката сякаш не му беше подействала.

—       Ще можеш ли да тичаш?

—       Току-що ме упоиха. Няма да мога да бягам дълго.

— Мамка му.

Звънецът над вратата иззвъня.

Трети етаж.

Продължаваха да се спускат.

—       Кога? — попита Бевърли.

—       Преди пет минути. Но инжекцията беше мускулна, не венозна.

—       Какво ти биха?

— Не знам, но ги чух да казват, че след десет минути ще съм в безсъзнание. Е… вече по-скоро след осем или девет.

Кабината стигна до лобито и продължи надолу.

— Когато вратата се отвори, тръгваме наляво до самия край на коридора — каза Бевърли. — Там има врата, от която ще излезем на улицата.

Кабината се разтресе и спря.

За един безкраен миг вратата остана затворена. Итън премести тежестта върху петите си, готов да се втурне в коридора, ако там ги чакат. Адреналинът го изпълваше с онази наелектризирана бодрост, която чувстваше всеки път преди мисия, докато перките на хеликоптера набираха скорост.

Вратата се отвори мъничко, замръзна за десет секунди и бавно продължи да се отваря със скърцане.

—       Чакай — прошепна Бевърли. Тя прекрачи прага и надникна. — Чисто е.

Итън я последва в дълъг пуст коридор. Линолеумът на квадрати продължаваше най-малко петдесет метра към вратата в дъното. Всичко бе безупречно чисто, притихнало и блестящо под ярката светлина на флуоресцентните лампи.

Някъде се затръшна врата и двамата замръзнаха на място.

Чуха се стъпки, макар че беше невъзможно да се определи колко души приближават.

—       Слизат по стълбите — прошепна Бевърли. — Хайде.

Тя се обърна и побягна в обратната посока. Итън я следваше, като се опитваше да не шляпа препалено силно по линолеума, и сумтеше от пронизващата болка в натъртените си ребра.

Стигнаха до опустял сестрински пост, когато вратата зад тях към края на коридора се отвори с трясък.

Бевърли зави и спринтира по един страничен коридор. Итън се мъчеше да не изостава. Осмели се да се озърне през рамо, но вече беше зад ъгъла и не видя нищо.

Това крило беше празно и два пъти по-късо.

В средата на коридора Бевърли спря и отвори една врата отляво.

Опита се да вкара Итън вътре, но вместо това той поклати глава, наведе се и прошепна нещо в ухото й.

Тя кимна и се втурна в стаята, затваряйки вратата след себе си.

Итън отиде до вратата от другата страна на коридора.

Дръжката се завъртя. Той се вмъкна вътре.

Помещението беше празно и тънеше в мрак. Доколкото можеше да прецени на слабата светлина от коридора, стаята беше същата като онази, в която го държаха на четвъртия етаж.

Итън затвори колкото се може по-тихо и влезе в банята.