Читать «Пайнс» онлайн - страница 63
Блейк Крауч
— Защо ми причинявате това? — попита той и в гласа му се долови отчаяние, което бе съвсем искрено и извираше направо от кладенеца на ужаса, който го изпълваше неумолимо с всеки следващ миг.
Впери поглед в нея — от странен ъгъл, както беше легнал на носилката. Виждаше долната част на брадичката й, устните, носа, панелите на тавана и дългите флуоресцентни лампи, минаващи над тях.
— Пам — каза той. — Моля те. Говори. Кажи ми какво става.
Тя дори не погледна надолу към него.
От другата страна на поста на сестрите пусна носилката и я остави да спре сама, след което тръгна към двойната врата в края на коридора.
Итън погледна към надписа над вратата.
ОПЕРАЦИОННА.
Едното крило се отвори и се появи мъж в синьо хирургическо облекло. Ръцете му вече бяха облечени в латексови ръкавици.
Маската скриваше цялото му лице с изключение на спокойните изпитателно гледащи очи, чийто цвят отговаряше почти идеално на дрехите му.
— Защо е още буден? — попита той сестрата с тих, спокоен глас.
— Много се съпротивляваше. Не успях да улуча вена.
Хирургът хвърли поглед към Итън.
— Добре, дръжте го тук, докато не се унесе. Още колко остава според вас?
— Десет минути.
Мъжът кимна отсечено и тръгна обратно към операционната, като бутна вратата е рамо. Езикът на тялого му бе гневен и агресивен.
— Хей! — извика Итън след него, — Искам да говоря е вас!
За няколкото секунди, през които беше отворена вратата, той успя да зърне операционната…
Хирургическа маса в центъра с големи ярки лампи около нея.
До нея — метална количка с всевъзможни хирургически инструменти.
Блестящи, грижливо подредени върху стерилизирана кърпа.
Скалпели с всякакви размери.
Триони за кост.
Форцепс.
Инструменти, чието име не знаеше, но изглеждаха застрашително.
Секунда преди вратата да се затвори, Итън видя как хирургът спира до количката и вади бургия от калъфа й.
Погледна към Итън и натисна няколко пъти копчето. Пискливият звук на мотора изпълни операционната.
Итън се задъха под болничната пижама и усети басовия ритъм на ускоряващия се пулс. Погледна обратно към лоста на сестрите и зърна Пам да изчезва зад ъгъла.
За момент остана сам в коридора.
Не се чуваше никакъв звук освен тракането на скалпели и хирургическо оборудване от другата страна иа двойната врата. Отдалечаващите се стъпки на сестрата. Бръмченето на флуоресцентната лампа точно над него.
Безумна мисъл — ами ако
Успя да се надигне в седнало положение.
Беше замаян и се движеше едва-едва, но това може да се дължи и на побоя, нанесен му от шериф Поуп.
Погледна към китките си. И двете бяха закопчани с белезници за металните дръжки на носилката.
Задърпа, веригите се опънаха, ръцете му станаха пурпурни.
Болката беше непоносима.
Отпусна ръцете си и после дръпна рязко с такава сила, че стоманените ръбове се забиха в китките му. Кожата на лявата му ръка се обели и кръвта опръска чаршафа.