Читать «Пайнс» онлайн - страница 45

—       Марси, беше относно мъртъв агент на Сикрет Сървис в Уейуърд Пайнс, Айдахо.

—       Хм. Е, щом съм казала, че ще му предам съобщението, значи със сигурност съм го направила.

—       Но той не ми се обади. Това не ви ли се струва странно? Агент от филиала на Хаслър, моя милост, намира друг агент, който е бил убит. Агент, за чието издирване бях пратен тук. И ето че са изминали двайсет и четири часа, а Хаслър не ме е потърсил. Не е ли странно?

Последва кратка пауза.

—       Мога ли да ви помогна с нещо?

—       Да, бих искал да говоря незабавно с агент Хаслър.

—       О, съжалявам, но в момента не е на разположение. Мога ли да ви…

—       Къде е той?

—       Не е на разположение.

—       Къде е той!

—       В момента не е на разположение, но съм сигурна, че ще ви се обади при първа възможност. Просто е затрупан с работа.

—       Коя сте вие, Марси?

Някой изтръгна телефона от ръката му.

Поуп тресна слушалката. Очите на шерифа задьлбаха Итън като горящи въглени.

—       Кой ви каза, че можете да идвате тук и да ползвате телефона ми?

—       Никой, аз просто…

—       Точно така. Никой. Ставайте.

—       Моля?

—       Казах „ставайте“. Или ще излезете сам оттук, или лично ще ви извлека през фоайето до изхода.

Итън бавно се изправи и се обърна към шерифа or другата страна на масата.

—       Разговаряте с федерален агент, сър.

—       Не съм убеден.

—       Какво означава това, по дяволите?

—       Идвате тук без документи, без телефон, без нищо…

—       Обясних положението си. Отидохте ли до номер шестстотин и четири на Първо авеню, за да видии тялото на агент Евънс?

—       Да.

—       И?

—       Случаят се разследва.

—       Значи сте извикали криминалисти, които да…

— Взети са всички мерки.

— Какво означава това?

Поуп само го изгледа. „Този е смахнат и няма на кого да се довериш на това място — помисли си Итън. — По-добре вземи кола и се махай оттук. И му набий канчето, след като се върнеш с тежката артилерия. Ще си изгуби значката и ще му бъде повдигнато обвинение за възпрепятстване на федерално разследване. “

—       Искам да ви помоля за една услуга — примирително рече Итьн.

—       Каква?

—       Да взема на заем една от колите ви.

Шерифът се изсмя.

—       Защо?

—       Ами мисля, че е очевидно. Заради катастрофата оставах без кола.

—       Това не ви е „Херц“.

—       Нужен ми е транспорт, Арнолд.

—       Просто е невъзможно.

—       Това нали е вашият шерифски участък? Можете да правите каквото си искате, нали?

Шерифът примигна.

—       Нямам кола, с която да ви услужа. — Поуп тръгна покрай масата. — Да вървим, господин Бърк.

Той спря до отворената врата и зачака.

Когато Итьн се озова до него, Поуп сграбчи ръката му. Силните му пръсти се впиха в бицепса му.

—       Може да се наложи да ви задам някои въпроси в близко бъдеще — каза шерифът.

—       Относно какво?

Поуп само се усмихна.

—       Изобщо не помисляйте да напускате града.

Докато се отдалечаваше от участъка, Итьн се озърна през рамо. Поуп го наблюдаваше през цепка между щорите в заседателната зала.