Читать «Пайнс» онлайн - страница 36

—       Още ли имаш проблеми със застраховката на Итън? — попита той.

—       Да. Протакат плащането. Мисля, че ще ме накарат да повдигна обвинение срещу тях.

—       Ако искаш, в началото на другата седмица мога да им звънна. Да видя дали няма да успея да ги понатисна и да ги накарам да се размърдат.

—       Наистина ще съм ти благодарна, Адам.

Тереза си даде сметка, че говори бавно и изключително внимателно, мъчейки се да не заваля думите.

— Ще ми изпратиш координатите на застрахователния агент, нали? — попита той.

—       Да.

—       Тереза, искам да знаеш, че всеки ден се събуждам е мисълта, че трябва да разбера какво е станало с Итьн. И ще разбера.

—       Мислиш ли, че е мъртъв?

Въпрос, който никога не би задала в трезво състояние.

Хаслър помълча известно време, загледан в кехлибарената си напитка.

—       Итън… беше страхотен агент — каза най-сетне той. — Може би най-добрият ми. Не го казвам просто така.

—       И мислиш, че досега би трябвало да се е обадил или…

—       Именно. Съжалявам.

—       Не, това е… — Той й подаде кърпичка и тя плака в нея известно време, след което избърса очите си. — Толкова е трудно… да не знаеш. Преди се молех да е все още жив. Сега се моля само за тяло. Нещо веществено, което да отговори на въпросите ми и да ми позволи да продължа нататък. Мога ли да те попитам нещо, Адам?

—       Разбира се.

—       Според теб какво е станало?

—       Може би сега не е времето…

—       Моля те.

Хаслър допи бирата си.

Отиде до бъчонката, напълни чашата си и се върна.

—       Като отправна точка да вземем онова, което знаем, става ли? Итън е пристигнал в Бойси с директен полет от Сиатъл в осем и половина сутринта на двайсет и четвърти септември миналата година. Отишъл е във филиала в центъра и се е срещнал с агент Сталингс и екипа му. Провели са среща, продължила два и половина часа, след което Итън и Сталингс са заминали от Бойси някъде към единайсет и петнайсет.

—       И са тръгнали за Уейуърд Пайнс да разследват…

—       Наред с другите неща, изчезването на агент Бил Евънс и Кейт Хюсън.

Само споменаването на името й беше като нож между ребрата.

На Тереза изведнъж й се прииска още едно питие.

—       За последен път Итън е говорил с теб по мобилния в един и двайсет от Лоумън, Айдахо, където са спрели да заредят — продължи Хаслър.

—       Връзката беше лоша, защото бяха в планините.

—       Тогава са се намирали на един час път от Уейуърд Пайнс.

—       Последните му думи бяха „Ще ти се обадя довечера от хотела, скъпа“. Опитах се да му кажа довиждане и че го обичам, но прекъсна.

—       И това е бил последният разговор, който някой е провел с мъжа ти. Поне от онези, които са още живи. Разбира се… знаеш останалото.

Знаеше го и не искаше да го чува никога повече.

В 15:07 на едно кръстовище в Уейуърд Пайнс агент Сталингс засякъл камион влекач. Бил убит моментално, а предницата била смазана до такава степен, че се наложило да преместят колата другаде, за да извадят тялото на Итьн. Само че след като махнали вратата и срязали покрива, намерили купето празно.