Читать «Пайнс» онлайн - страница 34

Тя извади стар пластмасов пръстен от джоба си. Златната боя отдавна се беше олющила, разклатените щипци все още държаха парченцето стъкло с цвят на изумруд. Някои от присъстващите вече също плачеха.

— Накрая ми подари пръстен с диамант, но ми се струваше подобаващо, ако не и по-пестеливо, да донеса този. — Тереза извади градинска лопатка от раницата си. — Искам да оставя тук нещо близко за Итън и ми се струва, че този пръстен е подходящ. Бен, би ли ми помогнал?

Тереза коленичи и разчисти папратите, докато не видя пръстта.

Беше омекнала от дъжда и лопатата лесно потъваше в нея. Тя изкопа няколко буци земя и даде на Бен да направи същото.

—       Обичам те, Итън — прошепна Тереза. — И ми липсваш ужасно.

После пусна пръстена в плиткия гроб, зарови го с буците пръст и го заравни с опакото на лопатата.

Същата вечер в дома им в Куин Ан Тереза направи парти.

Напълни къщата с приятели, познати, колеги и много пиячка.

Основната група приятели, вече отговорни и кротки професионалисти, а навремето диви и склонни към крайности, по пътя се бяха зарекли да купонясват още веднъж в памет на Итън.

Спазиха думата си.

Пиха като смоци

Разказваха истории за Итън.

Смяха се и плакаха.

В десет и половина Тереза стоеше иа верандата, която гледаше към малкия заден двор, а в редките ясни дни и към силуета на Сиатъл и тежката бяла маса на Маунт Рейниър на юг. Тази нощ сградите от центъра на града се губеха в мъглата и единствено неоновото сияние издаваше присъствието им.

Тя се облегна на на перилата, пушеше цигара с Дарла — нещо, което не беше правила от колежа — и пиеше петия си джин с тоник за вечерта. Не беше поглъщала толкова алкохол от цяла вечност и знаеше, че ще си пати на сутринта, но точно в момента се наслаждаваше на тази чудесна мека тапицерия, която я предпазваше от острите ръбове на реалността — останалите без отговор въпроси, страха, който не я напускаше нито за миг. Който изпълваше сънищата й.

— Ами ако не платят застраховката му живот? — обърна се тя към Дарла.

—       Защо им е да го правят, скъпа?

— Поради липса на доказателство за смъртта му.

—       Това е нелепо.

—       Ще трябва да продам тази къща. Не мога да изплащам ипотеката със заплата на помощник-адвокат.

Ръката на Дарла докосна нейната.

—       Сега не мисли за това. Знай само, че имаш приятели, които те обичат. Които никога не биха позволили да се случи нещо с теб или с Бен.

Тереза остави празната чаша на парапета.

— Той не беше идеален — рече тя.