Читать «Пайнс» онлайн - страница 24

Също като неговия.

Макар от лицето да не бе останало почти нищо, цветът и дължината на косата отговаряха.

Височината също.

Итън залитна назад и се облегна на рамката на вратата.

Исусе Христе, мамка му.

Това беше агент Евънс.

Излезе на предната веранда на изоставената къща, преви се, опрял длани в коленете, и задиша дълбоко през носа, за да прогони миризмата. Тя обаче не го напускаше. Вонята на смърт се беше загнездила не само в синусите, но и по-лошо — дълбоко в гърлото му.

Свали сакото, разкопча ризата и я съблече, борейки се с ръкавите. Вонята се беше просмукала и в дрехите му.

Гол до кръста, Итън тръгна през бурените на някогашния преден двор и най-сетне се добра до черния път.

Усещаше студа на разранената кожа на стъпалата си и басовото туптене в тила, но болката беше заглъхнала от притока на адреналин.

Тръгна с енергична стъпка по средата на улицата, а мислите му препускаха. Беше се изкушил да претърси джобовете на мъртвеца, да види дали няма да попадне на портфейл или документи, но умният ход беше да не избързва. Да не докосва нищо. Да остави хората с латексовите ръкавици, маските на лицето и всичките им модерни инструменти да напълнят онази стая.

Все още не можеше да го проумее.

Федерален агент, убит в това малко кътче от рая. Не беше съдебен лекар, но беше сигурен, че лицето на Евънс не е просто изгнило. Черепът му беше хлътнал на няколко места. Имцше счупени зъби. Едно от очите липсваше.

Освен това е бил подложен на мъчения.

Шестте пресечки сякаш прелетяха покрай него и не след дълго тичаше в тръс по тротоара към шерифския участък.

Остави сакото и ризата си на лейката отвън и отвори едното крило на двойната врата.

Приемната представляваше облицовано в ламперия помещение с кафяв килим и препарирани животински глави, окачени на всяко свободно място на стените.

Зад бюрото седеше жена на около шейсет с дълга сребриста коса и играеше пасианс с истински карти. На табелката пред нея пишеше „Белинда Моран“.

Итън спря при бюрото и я изчака да обърне четири карти, преди най-сетне да се откъсне от играта.

— Мога ли да ви…

Жената се опули. Изгледа го от глава до пети и сбърчи нос. Итън предположи, че вонята на разложен труп продължава да се носи от него.

—       Нямате риза — каза тя.

—       Аз съм агент Итън Бърк от Сикрет Сървис. Искам да говоря с шерифа. Как му е името?

—       Чие?

—       На шерифа.

—       О. Поуп. Шериф Арнолд Поуп.

—       Той тук ли е, Белинда?

Вместо да отговори на въпроса му, тя вдигна стария телефон с шайба и набра трицифрен номер.

—       Здрасти, Арни, един човек иска да те види. Казва, че е таен агент или нещо такова.

—       Специален агент от…

Жената вдигна пръст.

—       Не знам, Арни. Без риза е, освен това… — Тя се извърна от Итън на въртящия се стол и прошепна: — мирише лошо. Много лошо… Добре. Добре, ще му кажа.